My little mermaid

Alive

Техюнг ме прегърна и скоро се отдели от мен.

Техюнг: Гордея се с теб.

Излязох от стаята и отидох пред стаята на баща си. Почуках на вратата и от другата страна се чу едно тъжно "влез". Влязох вътре. Баща ми беше до прозореца. След като ме видя, лицето му грейна. Бързо дойде при мен и ме прегърна със цялата си любов.

Татко: Юра, къде беше?

Юра: Тате, това, което ще ти кажа, няма да ти хареса. По-добре седни. 

Татко послуша съвета ми и седна.

Юра: Бях при хората. Точно така, чу ме. Писна ми от всички тези кралски задължения. Имах чувството, че не живеех живота си както трябва. Отидох при вещицата и я помолих да ме направи човек. Но имаше условие. Трябваше да открия любовта, иначе щях да изчезна и да не се върна повече. Останах при един мой приятел, който вече ми е повече от приятел. Той беше този, заради когото нямаше да изчезна. Но срещнах и друг. Него също го харесах, но тръпката я нямаше. Двамата се скараха и сега съм тук, обяснявайки ти как съм избягала от дома си.

Татко: Постъпката ти никак не беше правилна. Измъкна се без да ни кажеш, стоя при човек. Държа се като дете.

Юра: Знам. Затова ме накажи, както искаш.

Татко: Но това, че си призна грешката, те изкара от детската зона и те вкара във зоната на възрастните. 

Юра: Какво имаш предвид?

Татко: Искам да кажа, че постъпи като зрял човек. Призна си и това е постъпка на зрял човек. Няма да те накажа.

Юра: Защо? Постъпих детински.

Татко: Но си осъзна грешката. И за това няма да те накажа. А сега искам да се срещна с това момче.

Юра: Не можеш. Тръгнах си от там.

Татко: Защо?

Юра: Момчето, с което станахме повече от приятели и момчето, при което тръпката я нямаше, се скараха.

Татко: И какво мислиш да правиш?

Юра: Ще се върна при спасителя си. 

Татко: А как се казва той?

Юра: Мин Юнги.

Татко: Предай на този Юнги, че му благодаря, че ще ти спаси живота. 

Поклоних се и излязох от стаята му. След като излязох, чух викове на радост от другата страна. Ех, може и да е владетел, но понякога има детски акъл.