My prisoner

1️⃣2️⃣Стари приятели

Гледната точка на Джимин

Звъннах на ДжънгКук веднага,след това започнах да обикалям по улиците безцелно.Сълзи се рониха от очите ми.Ами ако в момента го мъчат,или по-лошо...
Не мога да си намеря място от притеснение.Тръгнах към нас,тъй като Куки сигурно вече е там.Бях прав,беше с Тае.
-Джимин,добре ли си?-попита Куки.
Аз просто не издържах и се гвърлих в една прегръдка от която имах нужда.
-Не съм наред,какво да правя,къде ли е,добре ли е?-задавах тези въпроси на които знам,че няма как да отговорят.
-Спокойно,всичко ще е наред-каза Куки-важното сега е да се успокойш.
-Добре-казах аз.
Влязохме в нас и седнахме на дивана.
-Кой може да го е отвлякъл?-попитах аз.
-Има ли някакви врагове?-попита Тае.
-Та той е затворник,всеки му е враг,освен мен-заплаках отново-знаех си,че не трябва да го пускам да излиза,аз съм виновен!
-Не си,няма как да знаеш,че ще стане така-Куки се опита да ме успокой.
И беше прав,и не беше,но да седя и да рева,така нямаше да си го върна.Трябваше да мисля...
Тогава телефона ми звънна.Беше непознат номер.Дано е Шуга!

Гледната точка на Шуга

Вече бях в Пусан и вървях към целта си.Стигнах до улицата,която ми бе като втори дом.Да,тук се запизнах с едни пичове,който ме отгледаха като техен син,за което съм им много благодарен.Бяхме големи идиоти,не че сега не сме,но вече сме маааалко по-кротки,поне аз де.
-Хей,Лу,виж кой се появи-каза Сехун.
-Ооо,Йонгии,как си бе,не сме се виждали от вековее-тръгна към мен за прегръдка,но аз не дадой.
-Кой се прегръща ве,тъпунгер,толкова ли се размекна от както сте заедно,Сегун,ще те пречукам,какво си му сторил?-засмях се аз.
-Малко се...-не го оставих да довърши.
-Да,да,досещам се вече-засмях се аз.
-Та,какво те води насам?-попита Лухан.
-Накратко,затъжих се за вас-казах аз лигаво.
-Не се дръж като разглезен задник и казвай наистина за какво си тук-каза Сехун,след това се засмяхме.
-Добре де,искам пакета,който ви оставих преди година-казах аз.
-Оооо,май Джими е лапнал въдицата ти,а?-засмя се Сехун.
-Да кажем,че и двамата си лапнахме въдиците-засмяхме се.(ех,dirty mind😂)
-Сега ще го вземем-каза Лу.
Тръгнахме,но се сетих,може би трябваше да се обадя на Джимин,поне че съм добре.
-Хун,може ли тела ти?-попитах аз.
-На гаджето ли ще звъниш?-попита той.
-Сложно е,ще ти обясня после-казах аз.
-Добре-каза той и ми даде телефона си.
Набрах Джимин.Почти моментално отговори.
-А...ало?-каза той.
-ЧимЧим,аз съм,Шуга-шепнех.
-ЙОНГИИ,ДОБРЕ ЛИ СИ,НАРАНИХА ЛИ ТЕ?-започна да задава много въпроси.
-Успокой се,нищо ми няма-казах аз.
-Слава богу...къде се намираш?-попита той.
Импровизирах и то доста,не бях мислил какво да му отговарям.
-Не знам,но ще се измъкна,спокойно,нищо ми няма и не се тревожи.Ще затварям,обичам те-казах на един дъх.
-И аз те обичам,пази се,ще те намерим-след това затвори.
Върнах телефона на Сехун.
-Айде сега да ни обясниш какви ги вършиш-каза Сехун.

Разказах им всичко от А до Я,а те ме гледаха като простреляни говеда.

-Мин Йонги,ти си голям задник,знаеш ли?-каза Лухан.
-Каза го по-големия задник-казах аз.
-Леле,ти наистина си луд човече-каза Сехун-ако момчето не е получило инфаркт докато се върнеш няма да се очудя.
-Знам,че не го обмислих добре-сведох глава.
Прави бяха,голям съм задник.
-Е,все пак го правиш за него-каза Лу-ще го оцени,или ще те убие-засмя се той.
-Май си прав-засмях се и аз.
-Гайс,стигнахме-каза Хун.
Лухан отиде и почука на вратата.От там се показа един нисък на ръст човек.
-Хей,ДиО,как си,брат-дадоха си пет.
-Цигари,алкохол,мъже,жени,абе леш-каза той.
-А,да,този задник тук е Йонги-посочи мен.
-Йо,как е-подаде ми пет.
-Добре-казах аз.
-Значи ти си прочутия Йонги,а?-попита ДиО.
Бях си доста известен с кражбите и убийствата си.
-Чак прочут,не ме карай да се червя-казах аз.
-Та твой ли е този пакет,който ми казаха,че ако не пазя,ще ми избодат очите и ще ми ги наврът в задника?-засмя се той,както и аз.
-Сехун,Лухан,май сте прекалили със заплахите-засмях се аз.
-Кой го казва,на нас само какви ни ги беше наредил-засмя се Сехун.
Като се замисля,така е.Да нарежеш някой на части и да дадеш на койотите си е доста плашещо.
-Все едно,та,тук ли е?-попитах аз.
-Не брат,в Мексико,а очите ми са в гъза-засмя се ДиО.
Страшно човече,харесва ми характера му и чувството за хумор.
-Хайде носи го,че имам да се връщам в Сеул-казах аз.
-Добре,ей сега-каза той и затвори вратата.
След има няма 1-2 минути се върна и ми подаде кутията.
-Е,благодаря ви,келемета-казах аз и ги прегърнах и тримата,а те ми отвърнаха.
-За нас бе удоволствие говедо смотано-засмяхме се всички.
Не ни обръщайте внимание,ние така си говорим.
-Чао!-казах аз.
-Чао,късмет!-казаха те.
Върнах се в колата и погеглих към Сеул...при моя любим...

-------------------

Ето още една част от бозичакаа.Лове на тези който четат,коментират и вотват💖💖💖👑