Werewolf Bad Boy

So are we gonna cuddle or what?

- Но ти си сама вк..

- Опрелено няма да правим нищо сексуално в къщата на родителите ми.- казах и му дадох сериозен поглед.

Скандалната му усмивка си поправи път към устните му и въздъхнах драматично, знаейки на къде беше изпратена.

- Изглежда си забравила последния път, когато те притисках в стената. Какво ще кажеш да го повторим, скъпа?- изгука и аз отново почувствах как бузите ми се нагряха заради прякора.

- Не може да ме наричаш така...- промърморих и опитах да откъсна очите си от интензивния му поглед, успокоявайки топлина в бузите ми.

- Да те наричам как?- попита и сложи пръст на брадичката си, преструвайки се, че мисли. След това повдигна пръста си сякаш имаше идея и се усмихна, когато погледна отново към мен.- Скъпа?

Почувствах как сърцето ми щеше да изскочи от гърдите ми и чувствата, които изпитвах, когато ме наречеше, "скъпа" започнаха да ме плашат. Умствено преглътнах себе си и подтиснах чувствата си преди да отхапя от ябълката и да промърморя едно "да". Заобиколих го и отидох в хола, хвърляйки се на дивана.

- Джейсъъън?- извиках сладко и чух стъпките му зад мен.

- Какво?- попита вероятно все още раздразнен от това, че хвърлих вода в лицето му без предупреждение.

- Ще пуснеш ли филма?- попитах и погледнах нагоре към него, усмихвайки се невинно. Той погледна надолу към мен с присвити очи.

- Ти хвърли вода в лицето ми.

- Е и..- опитах да измисля отговор, но преди да успея видях как Джейсън ме заобиколи и взе любимия ми филм на Дисни "Рапунцел и разбойникът". Постави го в DVD плейъра преди да вземе дистанционното и да завърти телевизора. Усмихнах се, докато той се връщаше към мен и сваляше тениската си, което ме накара да се задавя с парчето ябълка, тъй като определено не очаквах това и той ме погледна, усмихвайки се леко.

- Няма да те прегръщам, докато тениската ми е подгизнала.

Прехапах устната си, започвайки да се чувствам зле преди да се изправя и да взема тениската от ръцете му.

- Ще я пусна в сушилнята за няколко минути. Не пускай филма без мен.- повдигнах пръста си закачливо, сякаш му се карах, а той извъртя очи закачливо.

- Да, мадам.- изплъзна се от устните му и аз си проправих път надолу по коридора до пералното помещение.