Tell me everything (Rowan Blanchard and Corey Fogelmanis)

Петнадесета глава

Гледна точка на Аксел
-О не пак ли ти.- възкликна тя още щом отвори очи.
-Защо съм тук?
-Имаше пожар, който подпали краката ти.- щом тя чу веднага обърна поглед към краката си и веднага видях стичащата се сълза по лицето й.
-Къде е Лиз?
-Цялата болница бе запечата след пожара и разследват. Преместиха я на друго място.
-Тя беше единствената ми приятелка. Въобще защо говоря с теб? Дошъл си да се заяждаш?
-Знаеш ли като бяхме малки какво ме попита?
-Чакай малко ти помниш, а аз все още си мисля, ме първият ни момент бе... Няма значение.
-Какво са сродните души? Това попитах.- лека усмивка се изписа по лицето й.
-Така й не получих отговор.- зъбите и се показа пред устните.
-Вземи.- подадох суха кърпичка за да избърше сълзите си. Явно ръцете й все още не бяха в състояние да се движат, затова реших да помогна. Минах внимателно под окото й със салфетката. Този поглед бе..
-Виж Аксел много ми е приятно да си говорим и какво ли друго не, но ще ми разкажеш ли какво стана през 5-те месеца които не помня изобщо.
-А какво си спомняш от детството?
-Всичко ми е толкова трудно за стигане до спомена.
-Ще ти помогна.
-Няма смисъл така или иначе няма с кой да споделям нищо върни се при Сани и продължете всичко а аз и без това не мога да си помръдна краката..- бях прекъсната от гласът му.
-Затова съм тук за да ти помогна а и ти ще ми разкажеш защо си в затворила в лудница.
-Какво?
-Затворила си Съни в болница за психично болни нали?
-Какво забога кога?
-Ще се върна назад 5 месеца и след това ще ми кажеш всичко от детството си.
-Преди 5 месеца имаше инцидент в парк на екскурзията. Падна лошо сцепи главата си.
На лицето й се изписа притеснение. Болка.
-Хана какво става Хана.- скочих веднага от стола, отидох при нея и положих ръце върху главата й. Брюнетката затвори очи и се опита да си поеме дъх.
-Добре съм.- тя хвана ръката ми и след секунда отново бяхме разделени.
-Щом падна те заведох при лекарите в Саутхемпън. Имаше 15 шева на главата. Загуба на памет, но така и не определиха дали ще е трайно или на места. Никой не искаше това да ти се случи.
-Защо съм била там и защо съм паднала? Ти какво правеше, откъде знаеш как се появи.- гласът й бе забързан и неясен. Изглежда наистина не помнеше- много исках да помогна, но дали самият аз съм сигурен, че това е пълната версия?
-Бяхме в парк в града и се изгубихме някъде.. не можехме да стигнем до Бен и Сани и наехме електрическа триколка, но по едно време е скарахме и изгубих контрол, не бях задържал ръцете ти хубаво и...
Тя ме прекъсна с думите: Не си бил виновен ти, а аз аз съм се отпуснала и съм вдигнала скандал.- гласът й бе спокоен и тих.
-Хана да не искаш да ми кажеш нещо... какво се сети? Спомен или нещо друго... Ханс...
Спокойствието в гласът й бе нарушено, това означаваше само едно някой от спомените се е върнал, но кой от всичките. Всичко бе като пъзел- издирвахме изгубени парчета и трябваше да го подредим до край за да разберем кои сме- но затова постъпките ни определят като хора, а не миналото.

A.N. Здравейтее... съжалявам, че толкова се забивих просто имах нужда от малка почивка и също почна училище сега входни и простотии и дам... като цяло тази година ще ми е много важна и ще имам изпит и ще ми е натоварено но сега ще понапиша докрай книгата и ще пускам глава по глава... Също ще пускам и по-дълги глави обещавам просто сега малко да се по-успокоят нещата в дск и ще почна <3 И изненадата имам идея и за втора книга продължение на тази естествено ако искате ❤️❤️ Също понеже ми беше изтрит бай във фейсбук стария профил направих си нов- Raya Clarke така че добавяйте и ми пишете ще се радвам да се запознаем. Също съжалявам за грешките АВТОКОРЕКТ и трудно се поправя. Благодаря за четенето и ще се радвам да видя коментарите и вотовете ви. ❤️