Десета глава

191 24 13
                                    

Момче отвори врата и леко пристъпи към болничното ми легло.
-Хана. Боже Господи. Главата ти- ти кървиш.- възкликна той.
-Махай се кой си ти. Махай се. Помощ помощ! Той ще ме нарани.- извиках силно с последните останали гласни струни.
Гледна точка на Аксел
Тя наистина не помни нищо, ами Бен с който бе говорила спокойно. Дали е нежеланата амнезия?
Нямаше как никой да не чуе. През вратата влетяха Съни и Бен.
-Извикайте лекар бързо.- казах докато се опитвах да хвана главата на Хана за да не изтича още кръв. Още щом чу писъците и чак след молбите на Бен и Александра дойде сестра. Хвърли лош и пренебрежителен поглед върху мен. От помощната масичка грабна бинт и отряза дълги и дебели ленти. Тръгна да ги увива около ръцете на Хана, но щом Съни забеляза това, нещата щяха да имат друг развой.
-Я пусни приятелката ми веднага тъпа лелке, искаш ли теб да те вържа.
-Приятелката ви е негодна и опасна.
-Не е нищо от това. Тя е объркана.
-Остави момичето намира Марта.- чу се гласът на доктора който се беше опрял до стената.
-Избърши кръвта и ако се налага ще я зашием пак, това е просто амнезия. Моля ви деца елате с мен.- гласът му изневеряваше и по тонът му усетихме, че нещо не е наред.
-Амнезия, нещо обикновено за такъв тип наранявания. Но все още незнаем дали ще е частична или цялостна. Колкото до момчето с което бе говорила и си бе спомнила пак за вас, нямаме си и идея, но ще направим още тестове и след като я изпишем ще я наблюдаваме за психическо разстройство. Ще трябват време и спомени. Всичко за което се сетите. Трябва й емоционална връзка. Тя всъщност има ли си гадже?
-Аз съм нещо такова.- вдигна ръка Бен.
-Обосновете се под това "нещо такова".
-Само целувка и не беше нещо особено.
-Значи не ставаш. Вие госпожице?
-Най-добра приятелка съм й, но не знам как ще мога да помогна не съм точно по-емоциите.
-Да личи си.- възкликна лекарят.
-Ами вие?- посочи към мен той.
-Ние едва се познаваме. Нямаме нищо общо.
-Пак ще можете да помогнете, всички заедно. Знаете ли не казвайте няма смисъл, защото тя в момента лежи в петно от кръв и не помни нищо, а вие тук се чудите кой с какво да помогне. Всеки един може да й върне по нещо.
Останахме безмълвни. Думите ни амбицираха да помогнем с всичко което можем.
Още на същия ден отидох до близкият магазин и взех символ за Съни. Колие със знак за двойна безкрайност което да й подаря, начало на нещо ново. Бях готов да й призная, преди да нараня приятелката й пак. Все още изпитвах определена несигурност в чувствата си, но не се поколебах. Тя ще е момичето за мен сигурен съм. Предчуствие, както обича да казва Хана. Дали ще е само Предчуствие или нещо истинско?
Мисля, че трябваше да забързам крачка преди да си е спомнила за Съни и за всичко което ми каза, защото агресията може да я доведе до много неща. Особено след това, че лъгах толкова време. Веднага щом минах през регистратурата се насочих към моите хора, но не очаквах, че шамарът на Александра ще се забие в мен още преди да доближа бравата на вратата.
-Идиот такъв. Защо не ми каза всичко, използвала си я за собствена полза, едва не я уби, можеше да дойдеш и да ми кажеш. Не съм си и мислила, ме изпитваш нещо към мен. Много мил жест, но ти най-добре знаеш за миналото. Благодаря за всичко което направи, сега ако я загубим заради теб, не му мисли. Прекалено бързо ще се озовеш в ковчега за колкото не си и предполагал.- по лицето й се стичаха сълзи.
-Какво ми говориш?- бях стъписан, все още не можех да усмисля всичко.
-Какво не разбра, кажи ми какво?-каза.
През прозорчето видях как Бен маха на Съни да дойде.
Последвах я, но щом стигнахме до вратата тя ме докосна и каза:
-Ти си дотук. Няма да припариш до нея пак.
-Поне вземи това.- Сложих в ръката й кутийката с колието безкрайност и се оттеглих.

A.N. Здравейте тука малко ви повлиях на емоциите, а? 😭😊❤️
Малко всичко О направих тъжно и емоционално, но дали ще има ново начало за Аксел и Хана. ❤️ Очаквам мненията ви и гласовете ви. Благодаря, че четохте главата. ❤️ Искам да посветя тази глава на CiaoAmoree . ❤️За всеки ще посвещавам глава, всеки един от вас дал ми подкрепа. Благодаря ❤️❤️ Благодарности на steladesi за новата корица ❤️ и благодаря за страхотният подпис направен ми от flyinginblueclouds ❤️, който смятам да слагам след всяка глава.

Tell me everything (Rowan Blanchard and Corey Fogelmanis)Where stories live. Discover now