Tell me everything (Rowan Blanchard and Corey Fogelmanis)

Осма глава

******
-Александра слушай като ти обяснявам. Понеже госпожата е почетен член на групата за Калашникови автомати в окръг Ню Йорк ще ни черпят с торта и ще има захарни фигурки- познай какви. Да сети се с форма на автомата.
-Ама не ме интересува. Стигаме хотела. Какво да правим, като и вашия багаж е тук.
Ти си виновна.
-Защо аз да съм виновна?
Затворих телефона и грабнах парчето торта което ми подаде Мартина. Това беше обикновеният ни разговор със Съни.
-Деца искате ли да пробвате да стреляте?
О не това означава само плюс още един час през който ще се забавим и ще опънем нервите на Съни до краен предел.
Телефонът ми вибрираше от доста време в чантата, но най накрая се наех да го вдигна.
-Стоим като най-долните прошляци на земята зарязани от всички и ви чакаме с един милярд куфари. Взимайте тортата е салфетка и тръгвайте веднага, защото както я няма учителката мога да те удуша, никой няма да разбере и никой няма да ме прати при психолога за пасивно-агресивен човек.
-Леле уплаших се.- направо щях да умра от смях, но запазих спокойствие.
-Автобуса тръгва след... Малко.
-Дано.- каза ядосано тя.
Бях права наистина обявиха, че тръгваме.
******
Докато шофьора паркираше всички се смяха на Съни, момичето до което стоеше, Аксел и приятелят му- Бенджамин. Мисля, че така се казваше.
Моята мила, така да кажем приятелка винаги е обичала да се изразява чрез агресия, но този път само си вдигна ръката и показа среден пръст. Точно тази която познавам от първи клас. Моята завинаги както си казвахте- приятелка.
Веднага щом слязохме, грабнах куфара си и се запътих към госпожата, която ни подаде картата за достъп на стаята.
******
Докато Съни най-спокойно отключваше вратата с помощта на Бен, който разбираше колкото нея, че и по-малко, Аксел дойде и сложи ръка над мен.
-Нещо ново?
-Прекарах 3 часа в друг автобус, а ти 3 с нея и питаш?
-Е знаеш, че още не съм казал нищо.
-Знаеш ли, действай импулсивно. Както ще направя и аз.
Издразних се много, на Аксел, но не можех да го съдя, защото сама съм си виновна. Мога поне да си вдигна своя адреналин.
-Хей ела тук.- казах на Бен, който дръпнах към стената до мен и целунах бързо, той ме прегърна и бяхме типичните тийнейджъри целуващите се още на вратата.
Бен тръгна да казва нещо, аз го прекъснах и с най-тих възможно за мен тон казах: После ще ми благодариш.
Няма да ви лъжа, беше първата ми целувка и ми хареса, той може да не е Аксел, но е бил винаги мил с мен и смятам, че му дължа един мил жест.
-Да най-накрая.- възкликна Съни, която явно беше отворила вратата и танцуваше като кит на сухо. Или като разцепващият се чичо Тошко на Нова Година. Още бях в прегръдките на новото си предполагаемо за заобикалящите ни, гадже и само се усмихнах.
Първата ми работа щом сложих куфара на земята беше да се метна на леглото. От тук чувах силният глас на Съни която говореше с майка си и обесняваше за хотела.
-Маме значи имаме шампоан, душ-гел, сапунчета от хотела нали. Банята е страхотно вана има ще си направим и спа вечеря нали помниш бомбичките за вана които направих във формите за сладки. Да де тези които оцапах.
От тук можех да дочуя силният глас на майката на на Александра, който запитваше за всяко нещо в хотела. Със устни тя ми каза, че ще говорим после за целувката ми, но аз учтиво й отказах. Все пак тя продължи разговора си и не ми пукаше за кувертите в хотела докато не стигна до въпроса в кой сме в стая.
- С едни момчета.
Идеше ми да я ударя. Те са много вярващи християни, ако разберат за неща каквито глупости могат да се случат под влияние на алкохол и цигари, бог да й е на помощ като се прибере.
-Не майко спокойно, ще се пазим. Да да няма да правим глупости. Може по някоя бирички, но не и по-сериозни неща. Престани де, от къде ти хрумна, че може да ми падне кърпата от банята пред момчетата?
Горкото момиче още откакто почна гимназия родителите й я следят изкъсо и тя не може да има нещо лично от тях. Пък кой ни повярвал, че може на нашата възраст да се случат чак такива "непристойни" глупости както ги нарече майката на Съни.
-Ох каквото ще правя с живота си.- възкликна тя с унила физиономия след като хвърли телефонът си по гардероба. Ясно беше, че трябва да я успокоя. Винаги аз съм била тази със силни емоции които ми влият и на най-малкото нещо, но явно част от разговора която не съм чула е причина за това.

A.N. Здравейте любими хорица. Искам да изкажа благодарност за всичко което правите за мен. Всеки един вот всяко едно прочитане и коментар оправят дори и най-скапаният ми ден. Та реших малко да ви разтърся или както казва Хана: Да ви дигна адреналина. Дано ви хареса и чакам мнения и знаете си. Обичам ви. ❤️