Tell me everything (Rowan Blanchard and Corey Fogelmanis)

Тринадесета глава

-Знам, че искаш да съм тук.- каза той и ме хвана за ръката. -5 минути и без това като гледам дружката ти не е голяма забава. - обърна поглед към Лиз която беше свила краката си и ги беше обгърнала с ръце.
-Имаш 2 Аксел. Побързай.- седнах на пода, но още щом ме видяха побързаха да дойдат и ме сграбчиха.
-По-леко това е приятелката ми.- изрепчи им се Аксел.
-Нямам нужда от защитник, побързай, защото тези две минути изтичат бързо.
-Всички се притесняваме за теб.- каза синеокият още щом седнахме в разпитната стая, където провеждат анкета с нас "лудите".
-Трогнах се, на никой не му пука за мен. Сигурна съм, че дори родителите ми биха ме оставили за осиновяване.-сбръчках в гримаса лицето си и се обърнах в профил.
-Ханс само искам да помогна.- опита се да докосне ръката ми, но още щом ме докосна бях с лице на кръв.
-Има човек който би помогнал, тоест семейство, искам само да те измъкна знам, че не си за тук.
-Така лекинко да припомня понеже имам рожден ден скоро ми донеси един дневник да си запиша всяка глупост в която се опиташ да ме убедиш.
-Стюарт ставай срещата изтече.- каза пазачът и ме дръпна силно за косата.
-Остави я веднага.- стана мигом Аксел и се развика.
-Няма да те слушам, а ти- след като ме бутна на пода, ме удари по главата и се събудих в стаята си завързана.
-Пуснете ме, пуснете ме.-виках. Виках с цяло гърло, но нямаше и следа от Лиз и Аксел или от някой друг.
Отново тази болка в главата и въртенето на света. Всичко ме болеше. Чувах досадно пръщене в главата си. Отново губещите се спомени. Очаквах просто смъртта си в този момент.
Още щом отворих очи до мен бяха Лиз и Аксел и държаха мокри кърпи.
-Пак припадането. Казват, че е станало докато си провеждала разговор с него.- каза Елизабет и прокара ръка през челото ми.
-Имам си име.- възкликна той.
Тя направи презрителна физиономия и погледът й пак падна върху мен.
-Благодаря приятели.- махнах с ръка и явно съм припаднала пак, защото всичко това ми беше разказано от Лиз.
-А какво е станало с другите от компанията. - запитах.
-Не.. Не знам- каза тя, но отдалече се усещаше несигурният й глас. - Но имаш подарък от синеокият трън в задника.
-Аксел ли имаш впредвид?.- любопитно ми беше какво е, но нямах нужда от гаджето на най-добрата си приятелка.
-Знам, че гордостта ти не го иска, но част в теб все още обича това момче.- каза тя и постави медальонът в ръката ми.
Чу се и звънеца за вечеря. Елизабет политна към вратата като пеперуда помаха ми да тръгваме. Нахлузих джапанките си и тръгнах след  приятелката ми.
Щом намерихме свободна маса и седнахме реших, че е време да разкажа на Лиз всичко за Аксел, но дали сега бе моментът? Може да ме помисли за странна. Така или иначе тук е лудница. Още щом понечих да кажа нещо, ме последваха хоканията на възпитателката.
-Стюарт по-малко приказки, повече ядене на яхнията. Поне нещо да ви крепи да не изтерясвате толкова често.
Започнах да въртя главата си за да не привличам внимание, но тук служителите бяха груби и безпощадни. Не ми трябваха още скандали за днес, затова просто взех мръсната лъжица и почнах да ръчкам яхнията.
-Лиз мисля, че в време да ти разкажа какво стана с синеокото момче което ме посети, но не тук.
Тя само кимна и подаде знак да я последвам.
Седнахме във фоайето, по това време няма много хора и реших да започна разказа си.
-Ами всичко започна преди около 9 месеца когато срещнах Аксел в училище...
-И тогава ти си го харесала, направила си фалшив профил, а той е мислил, че е твоята руса приятелка.
-Отткъде знаеш?- почнах да заеквам от изумление.
-Аксел ми каза.

A.N. Посвещавам тъй глава на Катерина Ставичка- chocoprincessxoxo 😂😂😂💜 Тя понеже е врачка и дае 😂😂
Хареса ли ви къде спрях? 😂 *вътрешен смях*
Малко гадно се разви всичко ама май Лизето ше дойде на помощ. 😂😂😂😋
Айде до 10-ти 😂😂😂💜

А междудругото на ви го хабиби хдхдхд *докато търсих гифче попаднах на тис снимка, на която не се сдържах- кучето, раницата, бек енд лайта и вратата аненен*