You

Глава 13: Sweet smile

-Идеално! Чакам с нетърпение купона да започне- и се засмива тихо.- Ще дойдеш ли? Много е приятно с теб.

-Не, не мисля, че ще понеса още едно парти. Плюс това съм планирала целия уикенд да се излежавам и да гледам филми и да чета. И също така ще трябва да отскоча и да потичам- смея се.

Лукас ме гледа с широка и топла усмивка на лицето и се засмива с мен.

-Явно плана ти изглежда 100% завършен и няма шанс да те завлека с мен на купона- клатя глава в съгласие. Лукас е толкова по-различен от Доминик. Чак се чудя как е възможно да са братя. Той е толкова мил и ме кара да се чувствам спокойна край него. Не ме напряга, не ме вбесява.

Лекцията свършва и събирам нещата си. Лукас върви точно зад мен и малко след като излязохме от стаята се обърна към мен.

-Значи си сигурна, че няма да дойдеш?-пита ме.

-Мм.. да.

-Добре спирам с опитите си да те разубедя да дойдеш, няма да досаждам повече за партито, но би ли искала.. ами... да дойдеш с мен да изпием по едно кафе.. или.. може би да потичаме двамата и после да пием кафе?- усещам напрежението в гласа му. Той да не би току що да ме покани на среща или нещо такова? Гледам го малко объркано и пристъпвам от крак на крак.

-Ти тичаш?- след време го питам и се засмивам.

-Не.. не точно, но бих потичал с теб- казва ми толкова сладко, а аз усещам как бузите ми почервеняват.

-В такъв случай, бих дошла с теб. Разбира се- какво толкова? Съгласих се.

-Значи да дойда да те взема към 14:30?-пита ме. Кимам в съгласие. Той се усмихва и ми казва, че ще се видим в тогава.

Усещам как се усмихвам докато вървя към стаята. Отварям вратата и пускам чантата си на стола. Софи е вътре и ме оглежда.

-Каква е тази усмивка?- пита ме след време.

-Нищо.. поне така си мисля-казвам й, но не мога да спра да се усмихвам.

-О, хайде! Изплюй камъчето.

-Ами..как да ти кажа? Лукас ме покани да отида с него да тичам и после на кафе.

И Софи избухва в смях. Цялата стая се изпълва с него.

-Какво, какво има?-питам я объркано.

-О, нищо, нищо... просто не мога да повярвам, че Лукас ти е предложил да отидете да тичате заедно. Та той не си мръдва задника.. поне така си мисля, а й никога не съм го виждала да спортува или нещо такова-смее се. - Но иначе, това е хубаво. Мисля, че той те хареса още щом те видя- казва ми.

Не знам какво да й кажа затова седя и се усмихвам тъпо.

-Бих дала всичко да го видя как ще тича с теб. - казва и продължава да се смее. Смехът й е заразяващ и аз започвам да се смея.

Не след дълго вече съм готова. Облечена в спортния си екип. Лукас се появява точно в 14:30 на вратата. Отварям му и той влиза. Облечен е с тъмно синя тениска, черни панталонки и черни маратонки. Изглежда невероятно привлекателен и.. секси.

Ченето на Софи едва не пада щом го вижда, но не казва нищо. За което страшно й благодаря, но знам, че вътрешно се залива от смях. Но аз не, мисля, че е страхотен.

-Как си Соф?- пита я той. Тя само се усмихва и показва шестица с ръката си. -Ще тръгваме ли?- пита ме той, след няколко секунди. Кимам и тръгвам пред него.

-И да я върнеш преди купона, момченце!- казва му Софи и започва да се смее. Звучи точно като майка, която поверява малкото си момиченце на някое безразсъдно момче. Двамата с Лукас се споглеждаме и започваме да се смеем.

-Слушам шефе!- казва й Лукас. И врата се затваря зад нас.