You make my life hell, but i love you

Единствен

-Заповядайте, младежи.- усмихна им се възрастният продавач, подавайки им двата сладоледа.

-Благодаря!-казаха в един глас двамата, след което се спогледаха и засмяха леко.

Дани подаде парите на продавача и след това му помахаха за довиждане.

-Благодаря!-каза и се усмихна Айлин, поглеждайки към момчето.

-Няма защо.- засмя се той.

Момичето се усмихна още по-широко и погледна към сладоледа в ръцете си.

-Обожавам сладолед.-сподели тя.

-Виждам.-засмя се Дани.

Айлин също се засмя и леко се изчерви. Даниел се усмихна и отхапа от сладоледа си.

-Имаш ли ми доверие? - попита изведнъж момчето.

-Да, защо?-отговори Айлин и го погледна.

-Нищо, просто исках да го знам.И много се радвам, че ми имаш.

Айлин му се усмихна и изведнъж бузите й почервеняха, принуждавайки я да погледне надолу към земята.

-Какво има, Айли, защо се изчерви?-попита Даниел и хвана брадичката й, карайки я да го погледне.

-Не знам, просто се случи.-засмя се, а бузите й почервеняха още повече.

-Сладка си.-усмихна се момчето.

След като чу тези думи, Айлин се изчерви още повече. Погледна настрани, опитвайки се да прикрие изчервяването си, но не й се получи.

-Адски сладка си, щом се изчервиш.

-Спри!-измрънка момичето.

-Говоря истината. -засмя се и я целуна леко по бузата.

-Ако не спреш, бузките ми ще изгорят, вече усещам как започват да парят.-засмя се леко и го погледна.

-Добре,добре,спирам.

Айлин само се изкикоти и отхапа от сладоледа си. Чувстваше се странно покрай него. Но по хубав начин, сякаш самото му присъствие я успокояваше. Това чувство й се струваше някак далечно, от много време не се бе чувствала така. Но и харесваше, така се чувстваше по-защитена.

"Харесвам това момче." обади се подсъзнанието й.

"И аз го харесвам." усмихна се Айлин.

"Мирише ми на романтика."

,,Явно обонянието ти не струва. Мирише на шоколад, подсъзнание мое."