You make my life hell, but i love you

Шибани пиянски истории

-Н-наш, какво правиш тук?-попита Айлин, заеквайки.

-А-айли...съжалявам за всичко, бебе.- каза й Наш, но беше леко несигурен, все още не можеше да повярва, че е тя.

Държеше я в прегръдките си, силно притискайки я към себе си. Айлин не знаеше какво да каже, до сега не бе попадала в такава ситуация. Беше затворила очите си, докато Наш беше заровил нос в косите й и вдишваше от аромата й.

"Какво му, става? До сега не се е държал така, сякаш наистина съжалява?" -помисли си момичето.

,,Не знам какво му става, но определено от километри вони на алкохол."-отбеляза подсъзнанието й.

"Ама, разбира се, той е пиян, затова го казва. " - прошепна си момичето.

Айлин се опита да се отдръпне от него, а от мириса на алкохол започна да и се повдига.

-Н-наш...м-моля т-те...п-пусни м-не.- каза едва-едва тя.

-Не искам, Айлин, искам те тук, в прегръдките си.-каза й Наш.

-Наш, пиян си, моля те, пусни ме.- проплака тя.

-Но защо, Айли?-попита я той, а момичето усещаше как ще повърне всеки момент.

-Наш..ще повърна.- едва каза момичето.

-Защо?-зададе поредния си въпрос, но Айлин използва всичката си сила и го отблъсна.

"Ти си малоумник! "- каза Хами.

,,Какво отново направих?"-попита Наш.

"Тя ти каза,че ще повърне, очевидно от миризмата на алкохола, бе малоумник!"

,,Аз откъде да знам, че ще и стане лошо?"

"Ще те фрасна!"

,,Давай!"

,,Бих го направил, но не мога."-въздъхва Хами.-,,Няма ли да помогнеш на Айлин, малоумник такъв?"

-Айли, ще ми позволиш ли да ти помогна?- попита я притеснено Наш.

-Едва ли можеш да спреш гаденето ми.-промърмори Айлин.

-Моля те, нека ти помогна...някак.

-Моля те, хвани косата ми.-промърмори Айлин, навела се над един храст.

Наш отиде до нея и нежно хвана косата й. Сложи ръката си на гърба и започна да го разтрива успокоително.