You make my life hell, but i love you

Неочаквани събития и той.

-Липсваше ми, Айли.-промърмори Наш и се усмихна, заравяйки нос в косите й.

-Н-наш.-бе единственото,което излезе от устата на момичето.

-Тук съм, бебе, тук съм.-каза момчето и затегна хватката си още повече.

Айлин не можеше да реагира, сякаш бе скована като камък.Усещаше топлината, която тялото му излъчваше, но не можеше да повярва, че точно в този момент се намира в прегръдките му.Все още вярваше,че той може да се промени, че би го направил за нея, но имаше част от нея,една малка част от нея,която си мислеше, че това е някаква заблуда.

-К-какво п-правиш тук, Н-наш?-попита момичето с треперещ глас.

-Дойдох при теб.- каза просто той.

Айлин настръхна при думите му и вдигна главата си, впервайки поглед в сините му очи.

-З-защо,Н-наш?- попита момичето, а в очите й се образуваха сълзи.

-Защото ми липсваше, мамка му, шибано много ми липсваше.-каза момчето и се отдели леко от момичето, като ръцете му бяха притежателски обвити около кръста й.

-Не ти вярвам, не мога да ти вярвам...страх ме е да ти вярвам. - разплака се Айлин,прошепвайки последната част.

-Но защо?-попита Наш и я погледна объркано.

-Как да ти се доверя, Наш, кажи ми как?

,,По-добре недей, Айлин, той е един шибан боклук, който само се подиграва с теб!"-изсъска Хами, искайки Айлин да можеше да го чуе.

"Ти си затваряй скапаната уста, скапаняко!" -изсъска му Наш.

,,Няма пък, ти не я заслужаваш! Не, тя заслужава нещо повече от един шибан боклук като теб!"-изкрещя Хами.

-Знам,че ме обичаш, Айли, винаги съм го знаел!

-Знам, че знаеше, аз ти го казах милиони пъти и по хиляди начини ти го доказвах.-прошепна тъжно момичето.

-Тогава ми се довери.

-А-аз..а-аз..-започна Айлин, но не знаеше какво да каже.

Искаше да е с него, но просто вече не знаеше дали може да му се довери. Нямаше да понесе повече болка, просто не можеше. Искаше да бъде силна заради синът им, а ако той я наранеше още веднъж, вече щеше да рухне.Нямаше да издържи повече, вече нямаше сили, но въпреки всичко искаше Наш с цялото си сърце.Обичаше го, това бе факт, но не можеше да понесе повече болка.Но въпреки всичко искаше да е с него, искаше да му каже за сина им и да го отгледат заедно. Но в същото време се страхуваше да не ги изостави.