Endless Love {BG Fanfic }

Broke up

-Всичко свърши, приеми го. Сватбата се отменя.

-Не е честно и ти го знаеш.-повиших тон.

-Съжалявам, проблема не е в теб, а в мен.

-Ама разбира се.-размахах ръце във въздуха. -Ами гостите, а родителите ми, какво ще кажеш на тях?

-Че не сме готови за такава стъпка и всичко е било грешка.

-Грешка?-вече виках. -Аз ли съм грешка? Не мислеше така преди две седмици.

-Какво да ти кажа хората се променят чувствата също.-седна на белият диван и кръстоса ръце.

-Така е, но не и две седмици преди сватбата. Знаеш ли прав си всичко беше грешка.-съгласих се, взех чантата си и тръгнах към вратата.

Кевин стана, дойде до мен, хвана ръцете ми и продължи.

-Не всичко. Началото беше съвършено, но след това стана твърде сериозно. Въпреки всичко можем да се виждаме, ако искаш.-сложи ръка на лицето ми и се усмихна. Допира му, този допир който ме кара да се разтапям. Но сега чувствам единствено яд и то много.

Усмихнах му се мило и залепих ръката си на лицето му. Вложих всичкия яд и ненавист, които изпитвах в момента. Ударът прокънтя из стаята и подяволите почувствах се невероятно.

-Знаеш ли какво? Ти си най-голямата ми грешка.-развиках се, обърнах се на пети и излязох от апартамента. Нашия апартамент щяхме да живеем там след сватбата. Прекосих улицата и си хванах такси. Седнах и сълзите потекоха. Смелостта ми се изпари, както и ядът.

-Добре ли сте?-попита леко объркано шофьорът.

-Ще бъда.-изхлипах.-Карайте към Бруклин.-добавих и изтрих сълзите си.

Защо на мен? Преди ден всичко беше наред. Поръчвах цветята и избирах рокля, а сега всичко свърши. Как? Защо? Мислите ми обикаляха из последните седмици и се чудех какво се обърка. Какво ще кажа на родителите си? Ами поканите всичко е изпратено. Господи, какво унижение.
Таксито спря, платих и прекосих набързо пътя до входната врата. Почуках и след минута се показа Мика най-добрата ми приятелка от детство. Щом я видях и се хвърлих на вратът и сълзите ми отново потекоха.

-Хей, хей момиче какво се е случило?-попита ме притеснено.

-Всичко свърши.-казах съвсем тихо, даже се усъмних че успя да ме чуе.