ABSOLUTE MESS

Chapter 27: Enough!

Погледът ми се стрелна към бялата превръзка, която покриваше челото му и лека самодоволна усмивка разтегна устните ми. "Но ти си се променил... Първият път, в който те видях главата ти бе здрава."

Очите му се присвиха гневно, когато тихият кикот на Саманта изпълни пространството.

"Какво намираш за толкова забавно?" Повдигна вежди, обръщайки се в нейната посока. Надвеси се над тялото ѝ с цялата си височина, опитвайки се да я притесни.

"Това, че претендирате, че сте големи мъже, а едно момиче почти успя да ти сцепи главата."  Гласът и бе уверен, не трепна дори и за секунда. И точно си мислех, че е свършила с изказването си, когато тя продължи монотонно. "И ако си мислиш, че това е било болезнено, почакай само да видиш какво Хари ще ти причини щом те пипне."

Изражението на лицето на Никсън бе неразгадаемо. Миг след това обаче ръката му се вдигна високо във въздуха, стоварвайки се върху дясната ѝ буза. Стиснах силно очи, когато Саманта се стовари на земята, поставяйки длан върху лицето си.

"Ако продължиш да говориш може и да не дочакаш пристигането на Стайлс... Не си мисли, че ще се поколебая преди да ти пръсна главата. На мен ми трябва Ирен, ти не ми служиш за нищо, затова си затваряй голямата уста ако ти се живее! Ясен ли съм?" Изкрещя приклякайки до нейното ниво и стисвайки грубо ръката ѝ.

Нямаше как да позволя тази сцена да се развива пред очите ми, а аз да стоя отстрани безучастно.

"Достатъчно!" Извиках. Вниманието му моментално се насочи към мен и Саманта бе освободена от хватката му. "Не разбирам защо правиш всичко това... Каква е целта ти? Да не би да си мислиш, че Хари ще дойде тук и ще ти предаде доброволно клуба си... Когато се появи ще ти срита задника и пак ще останеш без нищо... Защо просто не се откажеш? Така или иначе няма шанс да получиш това, което искаш..."

"Колко си заблудена само!" Възкликна, плесвайки с ръце. "Отвличането ти бе само началото на плана... Тепърва предстои истинското забавление!" Усмихна се. "А сега, ако сте приключили с речите си... Време е да се обадим на Стайлс."

Гледната точка на Хари:

Стоях облегнат на кожения стол, потропвайки нервно с пръсти по махагоновото бюро. Бе минал повече от час и все още нямаше никаква вест от Никсън.... Започвах да се съмнявам, че изобщо ще се обади. Може би беше грешка да чакаме... Може би времето, което загубхме в бездействие е било фатално...