You make my life hell, but i love you

Мамка му, липсваше ми Айлин

"Тя....мамка му, липсва ми! " помисли си и изпуфтя.

-Какво ти стана, Наш?-попита Джес и се подсмихна.

-Аз.....- започна той,но в същия момент Мадисън влезе.

- Ъгх, ти още ли си тук? - попита с раздразнение.

-Скъпа, по-добре се разкарай, ако не искаш да помета пода с теб!-изсъска злобно Джесика.

Наш се засмя на изказването на Джесика.

"Това момиче е толкова забавно. " –помисли си.

-Наш, кажи й да не ми говори така!-изписка Мадисън.

-Мадисън, млъкни!

-Но, Наш!-изхленчи.

-МЛЪКВАЙ! - изкрещя ядосано Наш.

-Не ми крещи!-отвърна тя.

-Виж какво,Мадисън, или млъкваш и не ми се бъркаш в нещата, или си вземаш парцалите и се омиташ от тук!-каза и й посочи вратата.

Тя само се намръщи и напусна кухнята.

-Поздравления, Наш. - каза Джес и се засмя.

Приближи се до него и го потупа по рамото.

-Какво? - каза през смях.

-За първи път постъпи умно.-засмя се на изказването си.

Наш повдигна вежда, но започна да се смее.

-Идваш ли с мен?-попита Джес и придоби сериозно изражение.

Наш се замисли. Не знаеше какво да прави.

-Решавай по бързо и използвай ума си добре.-каза нервно момичето. -Или чакай, по-добре сърцето ти. Какво ти казва то?

Наш се замисли. Умът му казваше,че не иска, но сърцето, о, сърцето му казваше да отиде при любимата си.

-Решавай по-бързо.-припряно каза Джес, притеснявайки се за сестра си и дъщеря си.

Наш не каза нищо, а отиде до стаята си и след пет минути се върна при обърканата Джес готов.

-Да тръгваме!-каза уверено.

Джесика се усмихна и тръгна след него. Бързо напуснаха апартамента му и се качиха в колата му.

-В коя болница е?-опита и я погледна.

Джесика му каза името на болницата, а той кимна и потеглиха.

Целия път го прекараха в мълчание, но за сметка на това бяха потънали в мисли. Наш водеше вътрешно борба със себе си. Разумът срещу сърцето му. Кое за послуша? Това бе най-трудното решение.