You make my life hell, but i love you

Този път не!

Ще направя всичко по силите си, за да го направя щастливо. Независимо дали Наш ще е до мен или до онази кранта. Ще се справя, ще падам, ще ставам, но ще продължа напред. Каквото и да стане ще се грижа за него. Ще му осигуря добро бъдеще и ще бъда винаги до него.

-Ние винаги ще сме до вас.- каза изведнъж Изи и се усмихна.

Обърнах се към нея и я дарих с усмивка.

-Благодаря ви, вие сте невероятни.- казах и се засмях.

-Ти си невероятна, Айлин.-каза Кам и ми се усмихна.

След тези негови думи последва една групова преграда.

-Благодаря ви, че няма да ме оставите сама.-казах, бях им страшно благодарна. Те са ми като семейство. Семейство, от което имам нужда, след като нямам истинско. Сега Кам, Изи и бебето ще са новото ми семейство, семейство,което ще е до мен и няма да ме изостави. Не и като истинското ми, не и като Наш.

-Вие сте ми всичко.

*Седмица по-късно*

Бях седнала на дивана в хола си и гледах телевизия. След един час щях да отида на преглед . Вниманието ми беше привлечено от звънящия ми телефон. На екрана бе изписано Наш <3.
Сърцето ми ускори ритъма си. Зачудих се дали да вдигна - сърцето ми казваше да, но разумът ми крещеше не.
Накрая послушах сърцето си и побързах да вдигна.

-А-ало.- казах с треперещ глас. 

Защо ли ми се обаждаше?

Дали искаше отново да се задоволи с мен или искаше да разбере какво имах в предвид?

-Айлин, трябваш ми.-чух гласа му.

-Какво имаш в предвид?

Не ми харесваше на къде отива разговорът ни.

-Искам те СЕГА! -каза заповеднически, като натърти на "сега"- Искам да те докосвам, да те целувам и да те чукам бясно, Айлин.

Думите му ме нараниха, отново само искаше да ме изчука, а след това да ме захвърли.

-Няма.- изсъсках.

-Казах ти, че те искам. А това означава, че ще дойдеш тук и ще ми се отдадеш!-чух суровия му глас.

-ГЛЕДАЙ СИ РАБОТАТА,НАШ! ЧУКАЙ СИ ОНАЯ ПАЧАВРА И МЕ ОСТАВИ НАМИРА, ВСЕ ПАК НЕ ОЗНАЧАВАМ НИЩО ЗА ТЕБ! - изкрещах и му затворих.

Хвърлих телефона на земята и придърпах коленете към гърдите си. Отново искаше да ме използва. Искаше просто да се задоволи с мен и да ме изхвърли. Нямаше да му позволя да го направи. Не и този път, няма да рискувам здравето на бебчето си. Събрах сили и се изправих, насочвайки се към гардероба.

Отворих го и прокарах пръсти през дрехите. Избрах една блуза, защото навън беше мрачно, и един черен панталон и бели кецове. Свалих пижамата си и облякох избраните дрехи. Застанах пред огледалото и усмивка пробяга по устните ми, когато видях коремчето си, то беше започнало лекичко да личи. След осем месеца бебчето ми щеше да се появи на бял свят. Дали ще е момче, или пък ще е момиче? Тайно се надявах,че ще е момче. Винаги съм искала да си имам момченце. Още няколко месеца и ще разбера. Разтърсих главата си, беше време да тръгвам. Взех чантичката с телефона и парите си и излязох от апартамента ми, заключвайки вратата. Излязох на тротоара и спрях едно такси. Казах адреса на шофьора и след десет минути пристигнахме.

Платих и излязох от таксито, тръгвайки към входа на болницата. Влязох вътре и се запътих към кабинета на гинеколожката. Почуках на вратата и когато чух ,,Влез'' от другата страна, отворих вратата и пристъпих в кабинета.

-Здравей, Айлин, готова ли си за днешния преглед? - попита с усмивка тя.

-Да.-отговорих развълнувана, днес щях да го вида.

-Сега, скъпа, трябва да легнеш и аз ти предлагам да съблечеш блузата за да ни е по-удобно.

Кимнах и съблякох блузата си, преди да легна. Тя извади някакви кремове, след което ги размаза по корема ми. Усмихна ми се, преди да постави някакъв уред върху корема ми и да го раздвижи. От време на време поглеждаше към някакъв монитор и любопитството ми натделя и погледнаг към него. Видях малка точица.

-Любопитна си, нали? - попита и се засмяхме.

-Много.

-Имам добри новини, скъпа. Бебчето е в добро състояние и се развива добре.

Усмивка се плъзна по лицето ми, бебчето ми беше добре.

-Ъм...кога ще е следващият преглед? - попитах я леко притеснено

-След месец.-отговори и ме дари с усмивка -Искаш ли да ти запиша час? - попита, а аз кимнах.

-А, за малко да забравя. Искаш ли да ти дам първата снимка на детето ти?

-Да.- казах въодошевено.

Тя ми подаде малка снимчица. Взех я в ръцете си и се усмихнах.

Т-това беше моето бебче. Мое. Звучеше толкова хубаво.

Авторска бележка

Хей <3 Какво мислите за новата глава? 

Благодарим ви за цялата подкрепа! 

                                                                         ОБИЧАМЕ ВИ хх