My Hero /L.H.

По дяволите, къде е Амбър?!

-Люк, нека си вървим. - Казах и задърпах русокосото.

-Не, изчакай! - Майка ми ме хвана.

-Няма да чакам. - Казах спокойно. - Няма да слушам, дори няма да ви гледам.

-И защо така скъпа моя дъщеричке? - Попита татко с мазна усмивка.

Той сериозно ли?! Най-вероятно се шегува. А като се замисля колко спомени имахме с него. Как като малка играех с него на двора. Ритахме топка, дори играеше с кукли с мен. Общо взето беше баща мечта! Но парите го развалиха. Алчността го провали и стана този, който в момента не мога да понасям.

-Защото „ мили, мой татко" помислих, че сте в опасност. За Бога колко съм била заблудена! Естествено, че ще направите нещо такова. Вас само парите ви интересуват! Не ви интересува, че плаках три часа мислейки ви за мъртви. Не ви интересува дали съм на улицата, или не.

-Това си беше твой избор! - Озъби ми се мама. - Можеше да останеш и да се омъжиш за Джош.

-Изобщо интересува ли ви дали съм щастлива? - Попитах със сълзи на очите.

Тримата се засмяха в синхрон.

Нещо в мен се пречупи, но преглътнах сълзите си и направих знак на Люк да вървим.

Не мога да повярвам. Собствените ми родители ми се изсмяха в лицето! На външен вид те са едно добро и задружно семейство, но нали знаете - външният вид лъже.

По принцип родителите ми въобще не изглеждаха зле. Майка ми е около 1,70, стройна с прекрасна медено руса коса ( от нея съм я взела *драматично развява косата си.;ддд*) Татко е по-висок от нея с около една глава. Има черна коса, която подстригва доста късо, което не е особено по вкуса ми, но мен кой ме пита. Та както казвах, изглеждат както най-прекрасната дойка.

-Добре ли си? - Люк прекъсна задълбочените ми мисли.

-Не. - Въздъхнах. - Трябваше да се досетя, че е тяхно дело.

Той не каза нищо просто ме прегърна. Качихме се в колата и се върнахме в къщата.

(*^▽^*)

След като се върнахме в къщата, Амбър се качи да поспи, а аз останах при момчетата.

-Какво става с нея? - Попита ме Майк.

-Дълго е за обяснение. Какво му става на него? - Посочих депресирания Аштън.

-Дълго е за обяснение. - Засмяхме се. - На кратко, двамата с Бри са се скарали жестоко, но така и не разбрахме защо. Тя му е казала, че са дотук и си се връща в ЛА и за това цял ден ми реве на главата.

-Той случайно е тук . - Аштън каза обидено и се качи към стаята си.

-Ами при теб какво става? - Попита Киан. Той пък къде се меси сега.

-Родителите на Амбър ѝ изиграха номер и тя е доооста разстроена. - Нарочно удължих о-то

-А кой беше красавеца, който я търсеше сутринта? - Нямаше начин Калъм да не го спомене.

-Не ми говори за онзи, че ми иде да го пребия.

-Явно това е бившото гадже. - Майкъл се засмя.

-Невъзможни сте! - Извъртях очи и тръгнах по стълбите.

-Утре имаме репетиция! - Извика Калъм в последната минута.

Подадох главата си леко, за да ги видя.

-Аштън как ще свири? Той няма да си мръдне и задника.

-Ще намерим начин. - Кал се засмя и аз отново се запътих ма горе.

Влязох в стаята на Амбър, но нея я нямаше там.

По дяволите, къде е?!

Бързо изтичах до стаята си, за да си взема телефона, тъй като одеве го бях забравил и я видях на леглото ми, леко да подсмърча.

-Боже как ми изкара акъла момиче! Помислих си, че си изчезнала!