My Hero /L.H.

Нещастник!

-Всичко готово ли е? – Майк се провикна от кухнята.

-Така мисля. – Люк се появи от горния етаж.

-Кой ще идва? – Седнах на дивана и си взехме едно парче пица.

-Няколко приятели... – Аш седна до мен. – Плюс-минус половината град. – Той се засмя, а аз се ококорих.

Миг преди да кажа нещо, на вратата се позвъня.

Люк отиде да отвори и секунди след това се върна с голяма група хора зад гърба си, които тръгнаха на всякъде из къщата.

Около 2 часа след началото на партито, всички бяха пияни. Е всички без мен. Твърде много ми се насъбра, а и трябваше да има един трезвен нали?

-Амбър! – Провикна се Люк като седна до мен. – Трябва да ти кажа нещо.... – Той продължи да вика. – Аз...

-Хей, ела да танцуваме? – Някакво момче ме дръпна за ръката. – После ще ти обясня, просто се прави, че ме сваляш.

Кимнах и сложих ръцете на врата му. Започнахме да танцуваме и той сложи ръцете си там където не трябва.

-Х....

Той ме прекъсна като сложи пръст на устните ми. Миг по-късно една блондинка дойде и му заби силен шамар, след което се обърна към мен.

-Кучка! – Изсъска и изчезна на някъде.

-Благодаря ти! – Момчето ме пусна. – Адски е обсебваща, а аз дори не я познавам.- Той се засмя. – Аз съм Макс.

-Амбър. – казах и се усмихнах вяло.

-Още веднъж благодаря, че ме спаси от тази. – Той се почеса нервно зад врата.

Тъкмо щях да му отговоря и той ме целуна. Отдръпнах се незабавно и му забих шамар.

-А-аз съжалявам, не бях....

-Спести си думите! Нещастник! – Извиках и се качих в стаята си.

.........

-Хей момчета, къде е Люк? – Попитах докато закусвахме. – Още ли спи?

-Всъщност, излезе доста рано тази сутрин. Беше бесен. – Отвърна ми Аш и отпи от сока си

-Защо? – Попитах учудена.

-Нямам представа. – Той сви рамене и се съсредоточи върху закуската си.

Тъкмо щях да попитам още нещо и входната врата се затвори с трясък. След миг Люк влезе и беше почервенял от яд.

-Добро утро. – Усмихнах му се, а в замяна получих гневен поглед.

-Какво ти е? – Попита Майк още дъвчейки.

-Нищо!- Отвърна троснато и отиде към стълбите.

Не можех да оставя нещата така и тръгнах след него. Влязох в стаята му, когато той свали тениската си. За миг затаих дъх стъписана от тялото му.

-Какво правиш тук? –Изсъска той.

-Какво ти става мамка му?! Цяла сутрин си в някакво лошо настроение и викаш на всички и всичко!

-Няма значение, не ми се говори за това. – Каза той и се излегна на леглото си.

-Какво толкова те накара да се разгневиш така?! – Аз не отстъпвах. Приближих се и едва не извиках в лицето му.

Явно и той беше инат, защото не ми отговори, а продължи да рее в облаците замислен.

-Отговори ми! – Изкрещях отново.

Той просто ме погледна в очите и изчезна от стаята.

Бързо изтичах на долу, но беше късно. Беше излязъл.

Защо по дяволите въобще се занимавам?! Какво толкова ме интересува за какво е бесен.

Взех една възглавница и силно извиках в нея. Като я оставих отново на канапето, видях обърканият поглед на Аш.

-Какво става?

-Скарах се с Люк... или поне така мисля. – Отвърнах несигурно.

-Какво стана? – Той седна и потупа мястото до себе си.

-Ами... и аз дори не съм сигурна. Отидох да го попитам защо е ядосан и после му се разкрещях и той после излезе и... – Казах всичко на един дъх.

-Спокойно. Мисля, че знам какво става. – Каза той и се усмихна.

-Какво? – Попитах объркано.

-Ти харесваш Люк!