My Hero /L.H.

Няма къде да отседнем.

-Най-накрая се върнахте! – Майк изскочи пред нас като влязохме.

-Решихме, че Амбър те е убила и те заровила някъде. – Калъм също се обади, а аз го изгледах лошо.

-Всъщност идеята не е лоша. – Замислих се. – Ще го имам в предвид другия път. – Засмях се злобно, а Люк ме погледна уплашено.

-Хайде ела, взехме ти торта. – Майк ме дръпна. – Ще го убиваш, след като ядем!

Двамата се засмяхме и всички тръгнахме към кухнята.

След като ядохме торта или по-скоро се цапахме с нея, всеки отиде по стаите си.

Докато миех шоколада от лицето си на вратата ми се почука.

-Влез! – Извиках и след минута Люк се появи.

-Хей... – Каза той

Подсуших лицето си и отидох да го прегърна.

-Това ми липсваше. – Засмя сладко, а аз се надигнах леко на пръсти и го целунах.

-На мен също. – Усмихнах му се.

Двамата се сгушихме на леглото.

-Кейт ми звънна. Днес е пристигнала и иска да се видим. – Въздъхнах.

-Чудесно! Аз ще те придружа.

Извъртях очи, въпреки, че той не ме вижда и се сгуших по-плътно в него.

-Сладки сънища принцесо. – Той ме целуна по челото.

-Лека нощ, обичам те...

...

На сутринта, след като се събудихме, закусвахме и отидохме към хотела, в който е отседнала Кейт.

-Амбър! – Извика тя и се метна на врата ми.

-Кейт! – Извиках и аз и я прегърнах силно. – Това е Люк. – Казах и посочих гаджето си, което си ровеше в телефона.

-Здрасти. – Отвърна сухо, а Кейт извади най-сваляческия поглед, който съм виждала.

Погледнах я злобно, но тя изглежда не ми обърна голямо внимание и се вкопчи в ръката му.

-Е хайде да тръгваме към парка. – Казах несигурно и те кимнаха.

През цялото време, Кейт не се отдели от Люк и не спря да го пита всякакви въпроси. Люк и отговаряше незаитересовано и отегчено, колкото да не я обиди, което ме успокояваше до някаква степен.

Докато се разхождахме из алеите на парка след поредното „случайно" докосване на ръцете им, Кейт се спъна и падна в Люк . Той я хвана и тя го целуна от нищото.

Край! Беше до тук!

-Ах ти кучка такава! – Издърпах я за косата. – Това е моето гадже. – Казах ѝ като го хванах под ръка.

-Моля ти се. И двете знаем, че е с теб от съжаление. – Тя извъртя очи. – Кой ще иска да е с теб? На Джош му се плащаше да те търпи.

-Не ме интересува нито Джош, нито някой от онези тъпаци от училище. Аз обичам Люк! Ясно ли ти е? – Погледнах я с цялата злоба на света, но и с голяма доза разочарование. – Мислех, че си ми приятелка.

След като казах това тръгнах в обратна посока, а Люк, който до сега беше в нещо като транс тръгна след мен.

-Амбър, съжалявам, не бях аз...

-Знам, Люк. Не ти се сърдя на теб.

Обаче на него това явно не му се стори истина, за това през целият път до вкъщи той ми казваше, че съжалява.

-Ето ви и вас! – Усмихна се Аш като влязохме. – Защо се забавихте?

-Дълга история. – Въздъхнах. – Вие какво правите?

-Ще гледаме филм! – Извика Майк от кухнята. След миг той се появи с три кутии пица и две купи пуканки. – Идвайте.

Двамата се настанихме и Люк преметна ръката си през рамото ми.

-Какво гледаме? – Попитах като набутах една шепа пуканки в устата си.

-Някакъв филм за пожарникари.

Кимнах и се загледах в екрана.

Точно на една сцена, на която цялата къща избухна в пламъци, на вратата се почука.

-Аз ще отворя. – Казах и станах без да отделям очи от екрана, защото в къщата имаше бебе.

-Хей! – Извика Клеър, след като отворих.

-Ъм здравейте. Какво правите тук? – Попитах.

-Ами имаше малък инцидент. – Киан се почеса по врата. – Стана лек пожар и сега няма къде да отседнем.