My Hero /L.H.

Ще бъдеш ли моето момиче?

Люк въздъхна и ме погледна.

-Можем да откажем ако искаш.

-Не, няма проблем. Нека отидем. А сега кога е партито?

-Довечера! – Усмихна се Майк и потърка ръцете си една в друга.

.........

Облякох черни скъсани дънки, бял потник и червена карирана риза.Обух черни кецове и вече бях готова.

Слязох долу и момчетата ме гледаха нервно.

-Какво? – Попитах объркано.

-Закъсня с 15 минути!

-Не ме съди! Бях в банята. – Свих невинно рамене.

-Се едно, да тръгваме!

Качихме се в колата и потеглихме. Половин час по-късно се намирахме в покрайнините в града.

-Радвам се, че дойдохте момчета! – Едно високо момче излезе от къщата и ни огледа. – Ти сигурно си гаджето на Люк .

Погледнах към Люк и той ми кимна.

-Да... – Казах леко несигурно.

Та той не ми е предлагал, как така се оказа мое гадже?

-Е влизайте.

-Киан! – Едно русо момиче прехвърча през нас и се метна на врата на очевидно казващия се Киан.

-Това е Клеър, приятелката ми. Клеър, познаваш момчетата, а това е...

-Амбър. – Усмихнах се и подадох ръката си. Тя я прие и ме дръпна в задушаваща прегръдка.

Момчетата от страни се засмяха, а аз ги изпепелих с поглед.

Люк вдигна ръце в знак на защита, а другите не ми обърнаха особено внимание.

-Момичета, вземете си нещо за пиене. – Намигна ни Киан и се запъти към двора.

Клеър ме задърпа към кухнята и ми подаде една чаша.

-Ето. – Усмихна ми се и отново ме задърпа на някъде.

След миг вече бях седнала в Люк, защото русокоската ме бутна.

-Извинявай. – Казах и се изчервих.

-Всъщност така е доста приятно, стой си. – Той се подсмихна и обви кръста ми с ръце. Какво пиеш? – надникна любопитно в чашата ми.

-Не знам, Клеър ми го набута. – Засмях се. – Искаш ли?

Той кимна и пое чашата от ръцете ми. Отпи и се намръщи.

-Това е силно за теб. Вземи си безалкохолно.

-Нее... – Казах и го погледнах умолително, а той поклати глава.

-Утре сме при Елън няма да ходиш с махмурлук. – Той ме погледна закрилнически и отново отпи от чашата.

-Чакай, нещо не схванах. Значи, ти можеш да се напиеш, но не и аз така ли?

-Такъв е живота. – Той вдигна ръце, а аз се засмях и го ударих леко.

Грабнах чашата от ръката му и отпих.

-Влюбените, да не се напиете. – Подвикна ни Аш, а аз му се оплезих.

-Хайде да играем на нещо, или да танцуваме.. скучно ми е. – оплака се Клеър.

-Хайде ела. – Киан я хвана за ръката и я задърпа към дансинга.

Вече 2 часа седим на дивана и дискутираме някакви скучни теми докато Киан и Клеър се вихрят в ритъма на музиката.

-Люк. – Измрънках. – Скучно ми е.

Той се приближи се до ухото ми и каза да излезем на двора за малко. Кимнах и се запътихме на там.

-Какво ще кажеш да си тръгнем?

-Ами момчетата. – Попитах объркано и се подпрях на едно дърво.

-Те ще се приберат или ще спят тук, честно не ми пука особено. – Той се засмя.

-Добре, нави ме. – Също се засмях и тръгнахме.

След като си проправихме път през тълпата се качихме на колата и потеглихме. След мъничко бяхме на един прекрасен хълм, от който се виждаше града. Около дърветата бяха закачени светещи фенери и на земята имаше одеало.

Замръзнах на място и ахнах.

-Кога успя да направиш всичко това? – Попитах като насочих погледа си към него.

-Имам си начини. – Той се засмя. – Хайде, ела.

Той ме придърпа да седнем и аз поставих глава на рамото му.

-Чудех се нещо. – Той се отдалечи леко от мен и ме погледна в очите. – Амбър ще бъдеш ли моето момиче?

За миг очите ми се насълзиха, но бързо се овладях и го целунах. Като се отделихме само кимнах щастливо и той ме прегърна.

-Взел съм ти нещо. – Той се отдалечи, бръкна в джоба си и изкара една кутийка.

Отворих я и вътре имаше една прекрасна гривна с нашите инициали.

-Прекрасна е благодаря ти. – Усмихнах се и го целунах.