Lovely kitten.

Глава първа ♡

Гимназията. Голямата мъка. Ученето. Ужаса. Все изморителни неща за всекиго. Нямаше човек, който да обича да ходи на училище и дори някой да го твърдеше и на него му се е случвало да му втръсне. А най-трудно му се виждаше на Джънгкук. 

Някои ученици идваха само, за да могат да се видят с приятелите си, да си говорят с тях, да се забавляват. Но той нямаше такива. 

Други пък идваха, за да си загубят времето, понеже няма какво да правят вкъщи,но не и той. Вкъщи трябваше да се грижи за болната си майка, която бе на легло, но все пак не можеше да стои постоянно при нея. 

Трети харесваха храната в стола, която наистина си беше вкусна. Все пак бе най-престижното училище в цял Сеул, нямаше как да не се погрижат всичко да е перфектно. Но пък Джънгкук и това не харесваше, защото не можеше да си го позволи да яде от там. Имаше само болната си майка и парите,които имаха, бяха само тези, които получаваха от социалните. Училището беше скъпарско, тук учеха само богаташчета. Богаташчета, чийто родители са платили, за да учат тук. При него не бе така, той просто показваше колко интелигентен е всъщност и си извоюва място тук. 

Харесваше му да учи, но не и да стъпва в сградата на училището, мразеше го. Бе подиграван всеки ден. И донякъде се радваше, че трябваше да идва с униформа на училище, защото знаеше, че в противен случай трябваше да носи своите дрехи, които доста щяха да се различават от тези на съучениците му. 

И сега той просто стоеше на терена и чакаше да мине малко време,докато всички други от класа му излязах от съблекалнята, за да може да отиде той и да се преоблече. Вече бе свикнал на времето, което им отнемаше на другите, а това бяха не повече от 15 минути. Останалите момчета не се срамуваха от телата си и влизаха заедно под душа,а момичетата не го засягаха, защото бяха отделно. Пък той така или иначе, с никого не говореше. 

Изправи се и тръгна, вървейки бавно. Бе ударил крака си по време на часа по фискултура, въпреки че почти нищо не правеше, защото не го биваше както другите. И все пак сигурно щеше да се подуе. 

Кук отвори бавно вратата и надникна вътре, оглеждайки се. Провери дали е чисто и дали не е останал някой, а когато видя празното помещение, си позволи да се усмихне за част от секундата. Влезе вътре и за всеки случай отново завътря глава, а след това седна на пейката, изкарвайки кърпа от шкафчето си, а след това съблече екипа си и за по-голяма безопастност го натика в чантата си.