The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's Bulgaria

Chapter 25- Заключени

Звук от дрънчащи съдове ме събуди. Размърдах се леко и отворих очи. Осъзнах, че лежа на земята, до огнището. Бях завита с одеалото от снощи, а врата ме болеше от неудобната позиция, в която бях спала. Изправих се в седнало положение и разтърках очи. Огледах се и видях вихрещите се около мен пет момчета, които прибираха лагера ни. Луи мина покрай мен и се спъна в изпънатия ми крак. Синеокият падна на земята и изпусна раницата, която държеше.

- Мамка му!- прошепна той, след което се изправи и обърна към мен.- О, добро утро Парис! Не те видях.

- Да, добро утро!- казах сънено и му махнах едва забележимо. Щом чуха гласа ми и останалите момчета погледнаха към мен. Томлинсън вдигна раницата и тръгна към палатката си. Продължавах да седя на земята и да не разбирам какво се случва. Изведнъж някой застана до мен и предизвика вниманието ми. Обърнах се и срещнах погледа си с този на Хари, който беше клекнал.

- Добро утро, спяща красавице!- поздрави ме той и постави нежна целувка на бузата ми.

- Здравей!- отговорих му и се усмихнах. Потърках главата си, която ме болеше силно. Обикновено това се получаваше от недоспиване. Вдигнах вежди и попитах Стайлс колко е часа.

- Точно шест!- заяви той. Шест?! Толкова малко ли бях спала?! Приятелят ми се усмихна и ми подаде пакетче с протеинова вафличка.- Ето закуската.

- Благодаря ти...- поех я от ръцете му и отново разтрих слепоочията си.

- Добре ли си? Какво ти е?

- Добре съм...- опитах се да го излъжа, но момчето ме погледна строго и се наложи да му кажа истината.- Добре де... Боли ме главата.

Къдрокосият веднага ме блъсна и събори на земята. Той застана над мен и долепи устни до челото ми. Досетих се какво правеше. Понеже наскоро бях болна, той проверяваше дали имам температура. Хари се надвеси и лицата ни бяха на милиметри едно от друго. Той леко започна да се приближава към мен, но точно преди да ме целуне нечия сянка надвисна над нас и ни прекъсна.

- Влюбени гълъбчета, нямаме време!- каза някой и двамата с зеленоокия вдигнахме погледи. Найл стоеше над нас и тропаше нервно с крак. - Днес пътуваме за Милано!

Стайлс изръмжа тихо, след което се изправи и тръгна към палатките, за да събере останалата част от лагера. Аз станах бавно, мушнах вафличката в задния джоб на дънките си и сгънах одеалото, с което бях завита. Отидох при Зейн и му го подадох, след което затърсих палатката си. Нея я нямаше. Нямаше го и спалният ми чувал и раницата.