The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's Bulgaria

Chapter 9- Спринцовката!

- Хей! Теб те познавам!- казах на момчето срещу мен, а то се обърна, усмихвайки се.

Минаха два дни, откакто с Хари се срещнахме и трябваше да влезнем в канавката. Двамата се разделихме с обещанието, че той ще ми се обади, но както обикновено, обещанието не бе спазено. Реших да продължа живота си без него и да се върна към предишният си режим, в който не се вписваха срещи със Стайлс.

Сега бях в супермаркета със Стейси и по- точно бяхме спрели пред щанда с течен шоколад. Докато приятелката ми се заглеждаше в шокалдите, моето внимание бе привлечено от позната фигура. Момчето което застана до мен беше от групичката на Хари, но не можех да си спомня името му.

- Ти се казваше...- започнах да щракам с пръсти, за да се сетя за името му.- Беше нещо с „л"... Ти си.... Леонардо... не ами... Лимончело.... Не и това не беше...

- Лиам Пейн!- каза той сериозно.

- Да, точно!- възкликнах.- Запомних те, защото ми се представи като Джеймс Бонд.

- Наистина!- засмя се.- Имаш добра памет. Аз също те помня. Ти си... Парис. Приятелката на Хари.

- Е, не точно приятелка...- заоправдавах се- Познаваме се от скоро... Ние сме по- скоро...

- Парис, кой е това?- Стейси прекъсна разговора ни. В този момент бях благодарна, че се намеси.

- Стейс, това е Лиам – обърнах се към приятелката си,- Лиам това е Стейси.

- Приятно ми е да се запознаем.- каза тя и двамата се здрависаха.

- На мен също.- усмихна се нервно момчето и започна да се оглежда.- За жалост бързам и трябва да тръгвам. Радвам се че се видяхме. Чао момичета!

Сбогувахме се, а той се затича към касите.. Двете с русокоската също се насочихме натам. Тя започна да нарежда продуктите на лентата, докато аз внимателно следях как Лиам бързаше към изхода на магазина. Стори ми се доста подозрително нервен.Той излезе и се скри от погледа ми.

- Стейси...- казах замислено- този ми се стори подозрителен...

- О, Парис! Не започвай отново!- оплака се тя и поздрави касиерката, която й отговори с лека усмивка.

- Аз ще го проследя.- заявих решително- Връщай се вкъщи и ме чакай там!

Затичах се към изхода, като оставих приятелката ми сама, без да обръщам внимание на опитите й да ме спре. Излязох от магазина и свих по пътя, по който видях, че тръгна момчето. Започнах да го търся с поглед сред минувачите, но не го откривах. Изведнъж се спрях и вълна от колебание примесено със страх заля цялото ми тяло, а различни мисли започнаха да препускат през главата ми. „Какво правех? Къде отивах? Как щях да проследя човек, който даже не виждах? Кого следях?" Обърквах се все повече и повече. Пристъпих една крачка назад и реших, че би било добра идея да се върна при Стейси и да и помогна с покупките.