The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's Bulgaria

Chapter 23- Прозорецът

два дни по-късно*

Лежах на леглото си и сърфирах в интернет. Беше към десет часа вечерта и скоро щях да се подготвям за сън. В социалните мрежи нямаше нищо интересно, затова оставих лаптопа на леглото и отидох в банята, за да измия зъбите си .

*Минаха два дни откакто Стейси замина за Чикаго. От тогава не се бях виждала с нито едно от момчетата. Единствено Найл ми звънеше, за да ме попита как съм и да ме ободри. Чувствах се самотна и въпреки това не се обадих на Хари, за да го помоля да дойде или да се срещнем. Не исках да изглеждам слаба пред него. Трябваше да се правя на недостъпна... Ах, женско достойнство!

Честно казано не ми се общуваше с никой. Поради часовата разлика не можех много често да контактувам с приятелката си. Аз й пишех вечер или рано сутрин, а 12 часа по- късно тя ми отговаряше. Винаги се разминавахме. Затова и почти не си пишехме. Лекциите ми по психология и медицина вече приключиха и сега предстояха два месеца ваканция. *

Измих зъбите си и се върнах обратно в спалнята. Взех лаптопа от леглото и излязох от Tumblr иFacebook. Пренесох компютъра на бюрото. При поставянето му, открих пощенския плик с билетите за пътуването. Взех го и извадих билетите. На тях пишеше, че пътуваме в четвъртък в 18 часа. Доста късен полет, при положение че пътуването траеше около два часа. Проверих календара и видях, че точно след ден пътувахме. Отново погледнах датата на билетите- 04.10.14. Въздъхнах тежко и върнах картите на мястото им в плика. Задачата ми за утре бе да си съставя списък с багажа и да го подредя, да се обадя на момчетата и да се оговорим за час, в който да се чакаме на летището.

Тръгнах към леглото си и точно преди да се мушна под завивките чух удари по стъклото на прозореца ми. Помислих си, че клоните на дърветата се удрят, защото духа вятър, затова не обърнах внимание. Легнах си, но преди да загася лампата чух още по- силен удар на прозореца и секунда по- късно един кръгъл, с големината на тенис топка камък се озова на килима в средата на стаята ми. Стъкла се посипаха по земята, а аз нададох пронизителен писък. Скочих от леглото си и обух пантофите си с форма на кученце, за да не се нарежа. Попринцип ходех боса из къщата, но сега нямах избор.

Излязох на балкона и потърсих с поглед престъпника, който счупи прозореца ми. Не видях никой, но забелязах позната черна кола пред вратата на къщата ми, а после чух и познат глас да говори на някого.