The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's Bulgaria

Chapter 3- Това значи война

Отворих стреснато очи и огледах стаята. Беше все още тъмно. Цяла нощ не бях мигнала. Затворех ли очи пред тях изникваше картината от партито. Хари, целувката, ръцете му по моето тяло. Всичко това идваше в повече на моята и без това слаба психика. Нищо че учех психология, не можех да помогна на себе си. Сякаш зъболекар сам да си извади зъб или акушерка сама да изроди бебто си. Понякога трябва някой който да те чуе... в някой моменти започваш да си говориш сам... или да мислиш на глас. Това е почти едно и също.

Погледнах електронния часовник, който стоеше на нощното шкафче до леглото ми. Той показваше 5:00. Кой луд се буди в 5:00?! О, да забравих... АЗ! Станах бавно от леглото и босите ми крака опряха мекият и топъл килим. Протегнах се и се завъртях в кръг безцелно. Оправих завивките и възглавниците на леглото. Застанах пред огледалото и се огледах. Изглеждах недоспала. Отворих вратата на терасата си и излязох на нея, за да видя какво е времето. Беше облачно, студено и валеше лек дъжд. Върнах се в стаята и отидох в банята. Съблякох дрехите си и влезнах под душа. Щом топлата вода ме обля, мускулите ми се отпуснаха и почувствах някакво вътрешно облекчение. Измих тялото и косата си и вече наистина се чувствах по- облекчена. Сякаш грижите бяха паднали от плещите ми и се намирах в някакъв друг свят.

След 15 минутния топъл душ излязох от банята. Подсуших тялото си с една кърпа и изсуших мократа си коса. Застанах пред гардероба си и го разтворих широко. Извадих комплект дантелени бели бикини и сутиен. Облякох ги бързо и започнах да се ровя из дрехите, за да намеря нещо подходящо за дъждовния ден. С крайчеца на окото си видях образа си в огледалото. Обърнах се и се огледах. Очите ми попаднаха върху устните ми и си спомних как Хари ме целуна. Усетих как нещо се надига в гърдите ми и сякаш притокът на кислород към дробовете ми спря. Господи, защо е толкова ужасно да се гледам в огледалото, след като знам че ме е докосвал... и че е целунал устните ми... Отвращавам се... Беше ужасно! Отвращавах се от него! 

 След като се облякох, погледнах часовника. Беше 5:45. Направих толкова много неща само за 45 минути?! Учудващо! Извъртях очи и се приближих до бюрото си. Извадих учебниците по медицина и прегледах набързо урока. Написах за 10 минути домашното- съчинение на тема: „Нужно ли е мъжете да се подлагат на операции на половите органи и защо?". Беше доста гнусно, като за 5:45 сутринта, но го понесох. След като приключих по медицина, прибрах учебниците в чантата си и извадих папката с проекта по психология. Стараех се много за този проект, защото от това зависеше оценката ми, дипломата ми и живота ми! След като вчера бях прекъсната с анализа на снимката на Афродита, днес със сигурност трябваше да го продължа. Оставаха ми само 4 снимки на гръцки богове за анализ и колкото по- бързо ги направех, толкова по- бързо щях да се отърва от проекта и да си почивам повече. След два дни щяха да ни водят в градския музей на изкуствата за отикриването на експозиция с древногръцки експонати. Да! Това щеше да е ударът с който щях да направя перфектния проет за шестица.