golden arrow ➳ h.s. [completed]

Chapter 13

Silent's POV

- Да, аз бях. – отвърна просто Раян от другата страна на телефона.

- Но аз видях дънките ти и..

- Явно не само аз съм си пийнал снощи. А и видя ли колко много светлини имаше? Може да са замъглили съзнанието ти. – каза.- А и щях да знам, ако имах близнак, нали? – засмя се.

- Прав си. Но не ме съди. В последно време не вярвам на нищо. – въздъхнах тежко и погледнах към Хари, който лежеше на леглото и бе затворил очи.

- Какво има? – Това момче ме разгадава прекалено бързо.

- Не знам, Раян. Не му вярвам.. – прошепнах последните си думи. Оглеждайки се във всички страни.

- Аз също, но не исках да ти кажа нищо. – Винаги е бил загрижен за мен. Наистина ми напомня на Зейн преди година.- Е, плана остава ли?

- Разбира се. – усмихнах се чаровно. Отворих гардероба си и огледах дрехите, които бях подредила преди няколко минути.

Извадих една тъмно синя рокля, която бе наистина дълга и елеганта. Бе подходяща за случая и за Крис, който ще сметне, че го харесвам. Предполагам преди се заблуждавах, че го харесвам. Или по-скоро ми харесваше да дразня Хари и да го изваждам от кожата му. Е, все още ми харесва.

Нахлузих дългата тясна рокля и я закопчах (трудно). Сложих колието, което Оракула ми подари, обеци и пуснах косата си да се спуска свободно по раменете ми. Честно да си призная този цвят е много по-приятен от миналия ми. А и косата ми изглежда по-рошава и къдрава, което също ми допада. Така че, да. Нека благодарим на невероятния ми приятел Раян, който разбира се не остава незаподозрян в моите очи.

Взех токчетата в едната си ръка и опитах да се изнижа от стаята, както и къщата без да прикова погледи. Но ето, че проклетия Крис ми звънна, при което дразнещата мелодия зазвуча в голямата спалня. Изругах тихо и вдигнах.

- Хей, Сай! Исках да ти кажа, че съм в ресторанта. Ще поръчам, ако ще се забавиш. – О, даже ще поръчва вместо мен. Ами да вземе да ми се разкрие, вместо аз да го разкривам.

- Аз съм на път. Но каквото и да стане, искам да знаеш, че ще дойда. Дори и да се забавя, не си тръгвай. Наистина много ми липваш.. Не сме се виждали от много време. – Стараех се да шепна, но да си признаем, не бях добра в това. Аз бях от онези шумни хора, които или ще те усмихнат или набият. И въобще не преувеличавам.