golden arrow ➳ h.s. [completed]

Chapter 8

- Мислеше, че ще те оставя сама?
- Майната ти! Плана ми щеше да проработи. - размърдах се на мястото си, а след това го отблъснах, сменяйки местата ни.- А сега кой е притиснат в ъгъла? - прошепнах в ухото му. Ръката ми се плъзна по плата на роклята. На бедрото ми имаше зареден пистолет, а цепката на роклята ми позволи да го взема бързо.- Не си играй, Стайлс. Казах ти, че е ще ти се ще да се върнеш измежду мъртвите! - изсъсках, отдалечавайки се. Натиснах спусака бързо. Патрона профуча, продупчвайки черната му шапка като мина през прозореца.
- Не си способна да ме убиеш, понеже имаш чувства към мен. - съвсем спокойно отговори той.- Звуча ти спокоен, нали? Уравновесен и наисина радващ се на живота. А единственото, за което си мисля е безопасността ти. Приеми го, Сайлънт. Понякога правим неща, които не искаме, но се налага да напривим.
- Мога да се справя сама. Не те искам. - погледнах встрани.
- Не ме искаш, а? - приближи се той, скъсявайки разстоянието помежду ни. Бе до толкво близо до мен, че можех да вдишам парфюма му. Сърцето ми биеше по-бързо и вече започвах да дишам тежко. Опитвах се да избягам, но сякаш бях в капан.
Хари обхвана лицето ми в шепите си и разби устните си жадно в моите. Целуваше и целуваше. Най-накрая реши да навлезе устата ми и разбира се, аз му позволих. Нямах време да мисля трезво. Ако продължаваше да ме целува така, щях да му се предам направо в ръцете. Това е като да си продам душата на Дявола.
"Но ти вече я продаде.." прошепна вътрешното ми аз.
- Не искам да имам нищо с теб, Хари.. - едва казах.
- Късно е. - изшептя съблазнително в ухото ми, а след това захапа меката му част.
Хари започна да ходи напред (нямах си и на представа на къде). Усетих как края на масата се допря срещу дупето ми. Ръцете на Хари се шареха по бедрото ми. Изведнъж ме притисна повече до себе си, обхващайки и двете ми бедра в здравите си ръце.Вдигна ме и ме сложи на масата, а след това продължи да ме целува страстно. Липсваше ми да го целувам; до го прегръщам; липсваше ми да е мой.
Зеленоокия продължи надолу по врата ми. Хапеше и засмукваше, а след това оставаше по някое близване и целуваше внимателно. Оставяше ми тъмни смучки в цвета на тъмносинята огромна стая. Ръцете му шареха по цялото ми тяло, а целувката не спираше. Чувствах се така сякаш летя из облаците и бях съвсем забравила за мрачните си планове с Хари. Защо мамка му се появи точно, когато приех всичко? Защо?
Целувка. Целувка. Целувка.
Ако продължаваше да ме целува, щях да се разтопя в ръцете му.
"Спри, Хари! Аз не мога.."Прокарах пръстите си нежно по меката му коса. Едва напипвах къдриците, но ги усещах. Те все още бяха там и ме чакаха. Хари захапа долната ми устна продължително, спечелвайки си стон и лека въздишка. Стисках косата му, дърпах я, но той не можеше да се отдели от целувките ни. Бе опиянен точно толкова, колкото бях и аз.
Ръцете ми се преместиха на врата му, а след това към сакото и ризата. Хари отдели крайниците си от мен, позволявайки ми да премахна глупавата дреха. Действах по-бързо от обичайното, движенията ми бяха хаотични. Разкопчах всички копчета и свалих ризата му. Къдрокосия се приближи до лицето ми и долепи устните си до моите. Секунди по-късно бе само по боксерки, а моята тясна рокля все още бе на мястото си. Но Хари имаше други планове за нея. Затърси ципа и, а след това усука косата ми в ръката си и дръпна ципа. Свали роклята и сякаш тя падна много по-лесно от неговите ръце.
"Къде беше Хари, когато я обличах?"
- Липсваше ми това.. - промърмори той, целувайки шията ми бавно, карайки ме да настръхна и да увия крката си около кръста му. - На мен също. - прошепнах задъхана.Момчето продължи да целува шията; ключиците; и челюстта ми. Хапеше, драскаше с ноктите си и ме караше да искам повече от това, което ми даваше.
Пръстите му се заиграха около закопчалката на сутиена ми. Но бях сигурна в това, че му бе писнало от игрички затова свали бързо сутиена ми. Ахнах, когато ме блъсна срещу повърхността на масата. Целуна ме още веднъж, а след това се премести на гърдите ми, чиито зърна бяха по-настръхнали от всякога. Хари обхвана едната ми гърда с голямата си длан, а с другатадържеше китките ми над главата. Засмука едното ми зърно и го захапа силно, открадвайки се нов стон от мен. Продължи надолу към корема ми, оставяйки мокри следи и горещия си дъх, карайки ме да настръхвам все повече и повече.
Премахна бикините ми със зъбите си, а след това ги захвърли при останалите ни дрехи. Прокара езика си по клитора ми, облизвайки го. Изтенах силно, забивайки ноктите си в скалпа му. Стона ми отекна из цялата стая. Ако се намирах в друга ситуация, щях да се притесня, че има хора, но сградата бе необитаема, така че просто реших да се насладя на вълшебния език на Хари. А той стискаше бедрата ми до толкова, че да се заучудя дали на другата сутрин няма да имам синини. Хари продължи да лиже клитора ми; да го хапе; и да вкарва езика си в мен. Не можех да спра да стена, колкото и да прехапвах проклетата си долна устна, стоновете излиза.
Изведнъж Хари вкара два от пръстите си в мен. Плъзгайки ги напред и назад и усуквайки ги в различни посоки. Не можех да си поема глътка въздух, понеже бях прекалено заета да се концентрирам върху парещия му дъх и дълги пръсти. Хари извади пръстите си от мен, облиза ги и ме погледна. Очите му бяха пълни с похот. Не можеше да чака вече. Аз също.
Изправих се в седнало положение, а след това поставих ръцете си на врата му. Целунах врата му, а след това го захапах. Започнах да смуча и хапя, а той започна да стене гръмогласно. Няколко секунди по-късно пръстите ми се заиграха с ластика на боксерките му. Свалих ги надолу по краката му, а той ми помогна да ги премахнем от него съвсем. За момент си отдъхна, че вече няма плат, който да стиска твърдия му член.
Хари се наведе и взе сакото си. Провери единият от джобовете му, а след това извади презерватив. Кой по дяволите носи презерватив в джоба си? Повдигнах веждата си удудено, а той ме погледна, вече сложил лепкавото нещо.
- Какво? Всичко се случва? - каза защитнически.
- Значи си го предвидил?
- Аха..
Ръката му пропълзя зад гърба би. Притисна ме повече към себе си и обхвана със свободната си ръка бедрото ми, а след това влезе рязко в мен, карайки ме да изстена от удоволствие.
- Мамка му.. - прошепна той.
- Хари.. - изстенах силно, стискайки бицепса му.
Вместо отговор получих нов тласък. Имах чувството, че ще свърша, а бяхме едва в началото. Искаше ми се да имаме нещо по-различно. Да го няма Оракула. Нито проблемите ни. Да съм обикновена тинейджърка, а той да не се занимава с подобен вид неща. Само ако всичко бе различно, може би щяхме да сме заедно. А сега дори не знаех какво сме. Не знаех какво правим или защо. Просто го правехме. Може би изпитвахме нещо, дори се обичахме, но нито един от двама ни щеше да го признае. Такива бяхме ние. Егоисти. Взимахме си, каквото си е наше и не се замисляхме за последствията. Не знаехме последствията. Само знаехме, че се искаме и че дори и за момент не бихме искали да спрем това, което се случва сега.
Искаше ми се да му разкажа за всяка нощ прекрана в плач. Всяка сутрин, в която се опитвах да се приведа в нормален вид. Всеки път, който Раян ме насилвал да ям. Исках да му разкажа как се борех със самата себе си и собствената си болка. Исках да му разкажа колко много плаках и колко много празна се чувствах. Но не трябваше. Ако му кажех, щях да му покажа, че съм слаба. А аз не съм. Аз съм Сайлънт Лий. Сълзите са мои, не ги деля. Болката си е моя, щях да си я изживея. Войната бе моя. Щях да победя сама.
Защото той бе този, който ме научи как да се бия, а аз щях да бъда тази, която ще му покаже как се печели.
Бележка от авторките:Първоначално седма и осма глава бяха включени в една глава, но сметнах, че ще е по-добре, ако ги разделим, за да не се получи седма глава прекалено дълга и оттегчителна. Както споменах в предната бележка бъдете в готовност за разкрити тайни, за които никой от вас не е и предполагал.
Ще качим девета глава, когато се събера достатъчно коментари. хх