golden arrow ➳ h.s. [completed]

Chapter 10

Silent's POVКогато на сутринта се събудих беше едва девет и половина. Не си спомням да съм си лягала, но явно съм заспала, докато четях дневника. Температурата на тялото ми беше наистина висока, а след като усетих Хари под себе си, разбрах и защо ми е толкова топло. Махнах тънкия чаршаф с който Хари ни беше завил и влязох в кухнята, за да си направя кафе. Пуснах машината, но чух почукване на външната врата. За момент се паникьосах и погледнах към вратата на Хари, тъй като никой освен Зейн не знае, че сме тук. Почукването се повтори и аз отворих вратата. Пред мен изправи главата си средно на ръст момче, малко по-младо от мен, с чанта, прехвърлена през едното му рамо. Той се усмихна вежливо и ми подаде малък пакет.- Имате пратка. – каза той и аз я взех в ръцете си.- Бихте ли подписали тук, моля. – той ми подаде разписката и аз кимнах.След като поставих подписа си на указаното място той отново сведе глава и си тръгна, като от него се чу само едно „Довиждане!". Аз ли бях груба или момчето беше наистина срамежливо? –казах си на ум и затворих вратата.Доправих кафето си и седнах на масата. Сложих си няколко лъжички захар и отворих пакета. В него имаше само един диск. Взех лаптопа на Хари и след като го включих, сложих диска. Нямаше речи, нямаше бележки, нямаше съобщения, нямаше заплахи. Това трябваше да е добре, нали? Когато картината на диска се включи видях тъмна стая, която бе празна дълго време. Изведнъж някой дойде и седна на един дървен сандък, който беше окован и приготвен за път. Не по-късно пристигна и някаква кола. От нея излезе привидно едър мъж, на около четиредесет. Първият, който беше дошъл се изправи, за да се здрависа с новодошлия и така ми даде възможност да го огледам от главата до петите. Косат му беше блестящо руса, кожата му бе светла, а очите му бяха морско сини. Напомняше ми на... Раян. Около тях имаше големи дървени кулети и от някъде идваше мъждива светлина. Но със светлина или без помещението все още беше тъмно. Неочаквано се чу моряшка свирка и това ми беше достатъчно, за да разбера, че са в подземието на пристанището. Говореха си нещо, което не се разбираше добре и когато свършиха разговора си си стиснаха ръцете и си тръгнаха в различни посоки. Спрях видеото и го превъртях за няколко секунди назад, след което отново го спрях на пауза. Така вече и на двамата можех да видя лицата. Момчето изглеждаше на около осемнадесет-деветнадесет години и не само напомняше на Раян. Той изглеждаше като него. Това ме стъписа за момент. Какво би правил Раян там с... Огледах и възрастният мъж. Него оприличих с чичо ми Саймън. Да, беше точно той. Посивялата коса и дългото палто, заедно с официалните обувки и леко разкопчана в горния край риза. Можех да го разпозная навсякъде. Реших да не губя повече време и да разчистя сметките с чичо си. Затворих лаптопа и взех чашата с кафе в ръце, като отпих няколко малки глътки от нея и станах. Без да искам, докато ставам се бутнах в Хари, който стоеше зад стола и разлях кафето си. Явно бе стоял през цялото време зад мен и беше видял всичко. Той вече беше облякъл тесните си черни дънки и черна тениска. Влязох отново в стаята, в която спахме и си изваих дрехи с които да изляза навън. След като се облякох взех телефона си и ключовете от колата на Хари. Излязох преди да можеше да каже или направи нещо, запалих колата и потеглих. Единствено видях как Хари също излезе и взе едно от такситата наблизо, но натиснах газта с всичка сила и повече не го видях. Изражението му не беше никак изненадано, когато видя записа и съм сигурна, че знаеше нещо, което аз не. Не ми беше никак до него, просто искам да разбера какво стана с човекът, който ми донасяше куп подаръци щом се видехме, преди години.Паркирах колата пред фалиралата фирма на покойния ми баща и с бясна скорост влязох вътре. Странното беше, че не само че фирмата е фалирала, а цялата конструкция беше изоставена. Новите плотове, големите прозорци и модерното обзавеждане вече бяха засенчени от години трупан прах и паяжини. Реших, че ще е по-безопасно да се кача до последния етаж по стълбите, отколкото да взимам асансьора, който не е поддържан вече две години и половина.Когато стигнах последния етаж, тръгнах към дъното на коридора и се спрях пред кабинета на баща ми. Не бях идвала толкова дълго време тук. А много от детските ми спомени бяха тук. Нямах време за сантименталности. Бях почти сигурна, че ще намеря чичо си тук. Влязох и стаята беше празна. Или поне докато не обърнах главата си леко надясно, където видях чичо си, или по-скоро мъртвото му тяло висящо на въже за полюлея. Стъпки се чуваха из целия коридор и Хари връхлетя в кабинета. Веднага щом видя висящото му тяло се стъписа точно до мен. Но бързо се съвзе и проговори.- И без това нямаше за какво да живее. Той сам избра да предаде семейството си, но не очакваше, че отношенията му с Оракула ще станат толкова обтегнати. Но това е Оракула и всичко може да се очаква от него. – каза с цел да ме успокои, но аз се обърках дори повече.- Какво имаш предвид? – попитах го тихо, все още не вярвайки на видяното.- Той е от страната на Оракула. – каза и ме дръпна настрана, за да не гледам трупа му. Прегърна ме леко и ме поведе надолу по стълбите, като продължи да говори.- Всъщност фирмата не е фалирала. – спря да говори за секунда и след това довърши.- Той е откраднал финансирането за фирмата, както и бюджетът.Все още бях в шок . Изражението ми не се бе променило, откакто влязох в онази стая. Не, не бях тъжна. Дори не плачех. Нямаше за кой. Просто наистина ми беше тъжно, че откакто татко си отиде, всичко се разбърка. Явно той е бил моят пазител.Когато излязохме навън, вятърът разроши няколко кичура от косата ми, а на излизане видяхме на въртящата се врата залепено листче. Бележка.
„Ах, това безценно изражение! Никога няма да го забравя! На кого ли ми прилича? А, да. На баща ти, когато твоят скъп чичо стреля право в сърцето му. Боли ли те? Горкото вълче! – Оракула х"
Бележка от авторките:Ето, че качихме и десета глава. Видяхме, че нямахте търпение и я качихме. Надявам се да ви е харесала, въпреки че беше кратка отново разбрахте нещо важно. Предполагам всички очаквахте Оракула да е убил бащата на Сай, но оправдахме очакванията ви.Ще качим единадесета глава, когато се съберат достатъчно коментари.