5SOS - One Dream Come True.

Ще се видим след 3 месеца, Оливия.

И двамата потънахме в тишина, докато аз не я прекъснах.

-Не мога. -отговорих и сведох глава, погледнах към краката си, които трепереха леко.

-Е, това ще се видим след 3 месеца. -Люк въздъхна. -Но преди да замина, искам да знаеш нещо.

-Какво? -попитах в очакване.

-Преди, когато ходих с Алисън, аз не бях човекът, който съм сега, бях само тяло, което се опитваше да съществува по някакъв начин, но не се получаваше особено добре. Бях се превърнал в развалина. Взимах наркотици, по-точно тя ми даваше, снабдяваше ме. Казваше ми, че това е най-доброто за мен. Каза, че немога да се пристрастя и, ако започна да ги приемам ще се чувствам различно, по-добре. Първоначално й казвах, че това са глупости и никога няма да започна да ги приемам, но ето че се случи. Една вечер се прибрахме от Калъм и отидохме в моята стая, говорихме известно време и тогава...тогава тя изкара прозрачно пакетче с бели хапчета от деколтето си. Изпи 3. Каза ми да пробвам и аз, щяло да ми стане забавно, да взимам пример от нея. Така и стана -взех останиле хапчета, които бяха много повече от 3 и ги погълнах наведнъж. Помня в началото какво се случи и след това всичко ми се губи. Момчетата ми казаха, да не задавам въпроси и никога повече да не приемам тези неща. Послушах ги и не им задавах въпроси. Всичко започна да се нарежда малко, по-малко, докато Алисън не се появи отново. Онзи ден когато дойде тя ми предложи още хапчета, каза ми, че онези са били некачествени, да си взема от тези, които носи сега. Аз й отказах, разбира се и тръгнах към вратата. Излзязох от стаята и като се върнах, нея вече я нямаше. Седнах на дивана и взех чашата, която бях оставил на масичката пред него. Отпих голяма глътка и тогава пак усетих онова усещаше. Първоначално ми се въртеше свят, но после ми стана по-добре. Погледнах към вратата и видях Алисън отново да се промъква при мен. Тя ми каза, че е било супер и иска някой път пак да го повторим. Неразбирах за какво ми говори. Тя седна върху мен и започна да гали косата ми. Аз се опитах да я отблъсна, но бях прекалено слаб, за да го направя. Просто й казах да се махне, но тя не го направи и в следващия момент момчетата връхлетяха в стаята. Ококориха се при вида на Алисън и започнаха да й говорят нещо. След няколко секунди те излезнаха, така и неразбрах защо. След това чух твойте крясъци и излезнах. Хапчето още ми действаше и не можех да асимилирам какво говоря. Чак след като си тръгна ефекта му отмина и тогава разказах на момчетата какво е станало. -аз и Люк седяхме на земята и се гледахме втренчено. Усещах няколко сълзи, които напираха да се освободят от очите ми, но бях по-силна от това. Не исках да рева! Не исках да се разпадна на милиони парченца пред него. Исках да съм силна! А щом искам нещо -го постигнам. Останах силна.

-Люк...а-аз с-ъжелявам. -отговорих, свеждайки главата си надолу и сързях че пръстите му са потдути от толкова извиване. Но той не спираше -продължаваше да ги извива, притеснително. Спрях движенията му, обгърнах ръцете му с моите и ги стиснах леко, след което ги доближих до устните си и целунах кокалчетата му. Движението ми определено го изненада, защото той подскочи леко.

-Вече можеш ли да превъзмогнеш ядът си? -Люк ме попита с поглед пълен с надежда, но аз трябваше да отмия тази надежда. Така и направих.

-Не. -отговорих. -Имам нужда от време за да осмисля казаното от теб. -погледнах към лицето му -нямаше надежда. Той издърпа ръцете си от моите, изправяйки се бавно. Люк тръгна към вратата. Преди да да я отвори се обърна към мен и ми се усмихна.

-Ще се видим след 3 месеца, Оливия. -това бяха последните му думи, преди вратата да се затвори след него.

-До след 3 месеца, Люк. -прошепнах тихо, но нямаше смисъл да го правя. Придвижих се към стената, свличайки се по нея. Свих краката си към гърдите, избърсах няколко сълзи, които се бяха търкулнали по бузите ми и потънах в собствените си мисли.

^^^^
Хей хора! Това е новата глава. Ще се радвам, ако изразите мнението си в коментарите.

Съжелявам ако има грешки! :)