5SOS - One Dream Come True.

Изкуството "Балет".

-По-спокойно, Паркър! -чух добре познатия глас на Люк.

-Люк, какво правиш тук? -попитах като се размърдах леко, а той моментално стана от мен.

-Сами ми звънна и..... -започна.

-Разбира се, че Сами ще ти звънне. -казах ядосано изправяйки се, след това изтупах задника си и взех скейтборда и найлоновата чантичка в ръце. -Е, както виждаш съм добре, така че можеш да се пребираш.

-Лив.... -Люк хвана главата ми с ръцете си, като я насочи, така че да срещнем погледите си. -Успокой се.

-Спокойна съм. -казах усмихвайки се, а той вдигна едната си вежда. -Люк, наистина съм спокойна.

-Добре. -каза той и се усмихна. -Ще те изпратя.

-Няма нужда, мога да се прибера и сама. -казах и пуснах скейтборда на земята. -Чао.

Тъкмо тръгнх качвам крака си на скейтборда, но се спрях, защото усетих как Люк хваща ръката ми. Обърна ме към него и яростно впи устните си в моите, като ме остави без въздух.

-Сега вече можеш да си тръгваш. -каза той като ми намигна. -Обещай ми, че като се пребереш ще ми звъннеш!

-Обещавам. -казах и му се усмихнах. -Чао.

-Чао. -каза той и тръгна нагоре по улицата, а аз се качих на скейтборда и тръгнах надолу по нея. След 15 минути вече бях пред академията. Вдигнах скейтборда, отворих входната врата и се качих по най-бързия начин. В момента не ми се разправяше със Самуел, затова направо влязох в стаята си. Подпрях скейтборда до вратата, събух си кецовете, свалих суитчера и изкарах телефона си. Свалих си чорапите, като преди това изкарах лепенките от чантата, след това и от кутията и ги залепих на раните си. Станах от леглото, събляках панталонките и потника и нахлузих пижамата си, която се състоеше от една много широка блуза и къси шорти. След което легнах на леглото, взех си телефона, отключих го и набрах Люк.

"Ало?"

"Ало, Люк..."

"О, пингвин, какво правиш?"

"Преди малко се пребрах и сега съм в леглото. Ти?"

"Опитвам се да слушам музика, но Майкъл и Калъм не спират да блъскат и да викат."

"Хаха, еми късмет тогава със слушането на музика."

"Ще ми трябва... Концертът е след два дни. Нали не си забравила?"