5SOS - One Dream Come True.

И щеше да си тръгнеш, без да кажеш нищо?

Люк:

Стоях вцепенен на мястото, на което се разигра целия този театър, докато Аштън и Майкъл ме гледаха странно, по-точно опитваха се да ме убият с поглед.

-А-аз... -започнах, но бързо спрях. Не знаех какво да кажа. Да се оправдая -не мога, защото аз бях единствения виновен. Да се измъкна -също не мога. Да разкажа какво наистина се случи -това беше най-правилното решение.

-Слушаме те. -Аш се имърмори, опитвайки се да прикрие ядът си. В момента бе повече от неоловко.

-Объркан съм.. -бях прекъснат.

-Ние също. -отбележи Майкъл. В това време се появи Калъм. Изглеждаше ядосан. Повече от обикновенно. Често казано никога не съм го виждал в такова състояние.

-Обеснявай Лукас. Чакаме! -той крещеше. -Имаш ли въобще някакви обеснения за това? Това въобще може ли да го обесниш, защото аз, ако бях на твое място нямаше да мога?

-Имам... -казах. Противно на гласът му, моя беше спокоен и тих. Даже имаше и нотка притеснение. -Т-тя дойде при мен, каза ми, че ще е в публиката, ще ни гледа. След това започна да се приближава все повече и повече към мен, аз разбира се се отдалечих колкото се може повече от нея, но накрая тя....тя просто-о-о..... -отново ме прекъснаха.

-По дяволите, Хемингс, престани да увърташ! Изчука ли я? -Майкъл продължаваше да ме гледа на кръв.

-Н-ее, не, много ясно, че не! -извиках.

-Ами тогава защо я остави да излъже нас, теб, Лив? -чернокосият ми приятел ме гледаше със свити очи.

-З-а-ащото.. -започнах нерво да извивам пръстите си. Усещах болка, но не ми пукаше. Заслужавам си я!

-Отново, нали? -звнниците на Калъм се разшириха.

-Отново. -отговорих и сведох глава надолу, засрамен.

Лив:

Търпеливо лежах в леглото на Люк и го чаках да се прибере. Бях облечена с предизвикателно бельо -като курвите. Едва бях преглътнала гордостта си, за да облеча тези 'дрехи'. Минаха два часа, от както видях, с какъв човек същонст имам връзка, а именно курвар, женкар.
Да се страхувам ли? -подсъзнанието ми обикаляше нервно в кръг.
О,и още как! -усмихнах се, злорадно сама на себе си.
Отварянето на входната врата ме изкара от мислите ми. След секунда се чуваха стъпки и тежко дишане от стълбите. То се усилваше все повече и повече. Вратата се отвори, разкривайки Люк. Той стоеше и ме гледаше втренчено. Станах от леглото и отидох при него, хващайки го за ръката. Затворих вратата с крак. Задърпах го към леглото, след което го бутнах отгоре. Той се наддигна на лакти, а аз се качих върху него, сядайки на чатала му.