5SOS - One Dream Come True.

Ще се видим след 3 месеца, Оливия.

Изминаха няколко седмици, от както си тръгнах от къщата на Люк. Не отговарях нито на съобщенията му, нито на обажданията му, защото нямах никакво намерение да чувам гласа му. Не беше идвал в академията. И по-добре! Не исках да го виждам. В момента единствено исках да се фокусирам върху балета.

*********
Беше 7:30 часа сутринта. Аз бях в залата -преди всички- готова да излея яда си с хип-хоп. Бях облякла по размъкнати дрехи -лилаво бюстие, потник и широко долнище. Косата ми бе вдигната, високо на стегната опашка. Пуснах музиката, застанах в средата на стаята, пред огромните огледала и започнах да извивам тялото си във всички посоки под ритъма на музиката. Когато песентта спря се обърнах, само за да видя висока, стройна фигура и чифт сини очи взиращи се в мен. В началото се стъписах, но после се осъзнах. Отидох до сака си и изкарах шишето си с вода

-Какво правиш тук Лукас? -попитах, след което отпих голяма глътка от водата.

-Не мислиш ли, че е крайно време да поговорим? -попита той.

-Не! -отговорих му безразлично. -Няма за какво да говорим.

-О, напротив има! -той тръгна към мен. Направи две големи крачки и вече бяхме един срещу друг.

-Не, няма. -казах и се опитах да се обърна, но силната ръка на Люк ме хвана за китката. -Пусни ме веднага!

-Разговор, искам само един разговор, по дяволите! Толкова много ли искам? -той допря челото си до моето.

-Да те чуем Лукас! Казвай каквото ще казваш и се изнасяй! -отговорих, отдръпвайки главата си от неговата.

-Не мога да разбера, защо все още ми се сърдиш.... -прекъснах го.

-Не ти се сърдя, не съм някоя лигла, която ще се сърди като малко дете. Просто съм ядосана -на теб, на себе си. -казах.

-Заминавам! -моментално погледнах в очите на рускокоското.

-Какво? -попитах неразбиращо.

-Заминавам, тоест ние заминаваме. Аз и момчетата. Налага ни се да заминем за турне в САЩ, което ще трае около 2,3 месеца. -отговори той. Не мога да опиша какви чувства изпитвам в момента.

-Аха. -измрънках тихо. -Кога заминавате?

-Утре сутринтта. -отговори и хвана лявата ми ръка. -Ако превъзмогнеш ядът си, може целия ден да го прекараме заедно, ако пък не можеш.... Е, тогава ще се видим чак след 3 месеца.