The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's Bulgaria

Chapter 2- Едно ново запознанство

Кафенето беше пусто. През един или два часа влизаха по двама, трима клиента поръчваха си кафе, и си излизаха. В такива пусти дни, двете със Стейси запълвахме работното си време с учене. Учехме за лекциите си по медицина, защото вечер не ни стигаше време, а и се връщахме много изморени от работа.

Седяхме двете със Стейси зад щанда с касата и учехме. Тя прехвърляше страниците на учебника си по медецина, а аз съзерцавах една снимка на статуята на Афродита. Да, на Афродита. Учех или по- скоро правех проекта си по психология. Темата беше „Какво е било мисленето на древните гърци? Защо статуите на боговете им са били почти голи? Защо са вярвали в много богове, а не като нас в един бог?". Гледайки снимката започнах да се унасям в сън. Цяла нощ бях работила над проекта си и колкото и кафета да бях изпила през деня, нямаше как да не ми се доспи. Очите ми натежаха и тъкмо да отпусна глава върху учебниците, гласът на Стейси ме събуди.

- Парис, имам един въпрос...

- Кажи!- отворих очи и отново се вгледах в снимката. Надявах се Стейси да не е забелязала, че почти съм заспала.

- Ами... тук има един термин.... Ох, просто ми кажи какво е „Вазектомия"!- изстреля тя.

Аз изпуснах снимката и я погледнах с ококрено.

- Стейси –усмихнах се, - какви неща учите по медицина?!

- Искаш да кажеш „учим", защото и ти го имаш в учебника си, в края на страница 1169!- каза натъртено приятелката ми

- О, вярно! Днес учихме за това... ти не слуша ли в час?- опитах се да избегна въпроса на русокоската

- Слушах, но господина НЕ обясни! А ти къде слуша днес?!

- Аз... Стейси, цяла нощ не съм спала, лекцията беше скучна и ме приспа-започнах да се оправдавам.

- Но ти беше до мен и не спеше!

- Спях... с отворени очи!- заявих решително.

- Е, добре... Какво е „вазектомия"?

- Стейси! Няма да ти обяснявам сега!

- Защото...- Стейси ме подкани да продължа изречението й.

Звънеца на д вратата иззвъня, което значеше, че влиза нов клиент.

- Защото влиза нов клиент!- казах аз

Станах от стола си, мятайки учебниците под щанда. Изритах стола в страни и погледнах към клиента... или по- точно към клиентите. Това бяха познатите ми от сутринта момчета. Пак онзи русият и къдравият.