Culpa mia/Моя вина

Part 68

-Ноа се ужасява, ако я поставиш в тъмна стая. Онзи ден почти получи паник атака и като се успокои ми разказа. - обясних и се напрегнах като си спомних какво са ѝ направили онези гадове, но нищо в сравнение с това, което направи баща и. - Татко, знаеш ли какво ѝ направи това копеле? Ноа почти е умряла...имала е стъкло, заседнало в стомаха ѝ, по дяволите, тя вероятно не може да има деца.

-Знам. - призна той, седна на масата и ме погледна тъжно.

-Какво знаеш? - казах ставайки и започнах да се разхождам ядосано из стаята. - Собствената ѝ майка я е оставила сама с насилник! Рафаела е също толкова виновна, колкото и той!

-Никълъс, няма да ти позволя да говориш така за жена ми, нямаш представа през какво е трябвало да премине и колко съжалява, че я е оставила сама... Тя не е имала живот като нашия, тя е нямала пари или кой да ѝ помогне да се бори за дъщеря си, тя е страдала от малтретирането на този мъж години наред, тялото ѝ е карта от белези и удари... Няма да ти позволя...

-Ноа е била малка, татко. - прекъснах го аз, сдържайки треперенето в гласа си. Боже мой!

-Никълъс, седни, трябва да знаеш нещо. - нареди той, сочейки стола пред себе си.

Преместих се отзад, но не седнах. Той вдигна чашата към устните си и за миг ми се прииска да мога да направя същото.

-Мина повече от месец, откакто този човек е освободен. - тогава той ме освободи. Усетих как цялото ми тяло се напрегна и как мозъкът ми се опита да усвои смисъла на тези думи. - Минаха шест години от наложената му присъда. Ако Рафаела беше осъдила малтретирането си, когато трябваше, щеше да има повече години, но той е съден само за престъплението, което извърши онази нощ с Ноа... Малкото момиченце претърпя много щети, но най-лошото беше, когато тя скочи от прозореца и падна. Той заби чаша в стомаха ѝ. Не го упрекнаха и за това... явно е имал контакти и му намалиха присъдата. Това, което се опитвам да ти кажа е, че той вече е свободен мъж и Рафаела се страхува, че той ще се опита да се свърже с нея. Наскоро разбрах за това и много ѝ се ядосах, че не ми каза. Сега трябва да държиш очите си широко отворени за някакъв признак на тревога... Не мисля, че мъжът ще иска да се приближи отново, но все пак се притеснявам. Рафаела е ужасена и сънува кошмари всяка нощ, тя не иска Ноа да разбере, тя дори не знае, че той вече е излежал присъдата си и затова трябва да пазиш тайната.