Part 31

551 20 3
                                    

Той ме погледна странно, сякаш искаше по някакъв начин да разбере накъде отиват мислите ми.

-И защо е така, Лунички?

Нямаше как да не завъртя очи пред проклетия прякор, който беше решил да ми даде.

— Да видим, да помисля... — казах саркастично. - Откакто дойдох тук, ти не си спрял да ми говориш лошо, да ме заплашваш, да ме оставяш да стоя  насред пътя, да се държиш като истински възбуден и... ха, да, забравих...! дрогира. ме. - Изброявах тези епизоди с пръсти.

-Значи сега аз съм виновен, че гаджето ти е изневерил. - смъмри ме той, пускайки ръката ми и ме гледайки, сякаш намираше отношението ми за забавно.

-Просто съм ядосана от живота като цяло, така че ме остави на мира. - сопнах се аз, като продължих с намерението да го заобиколя и да отида в стаята си. Той препречи пътя ми с едрото си тяло и едната му ръка ме хвана през кръста. Преди да разбера какво се случва, той ме бутна в кабинета на Уил, затвори вратата и застана пред мен. Стаята беше тъмна, въпреки че през прозорците зад бюрото и фотьойлите проникваше лунна светлина.

Изпуснах целия дъх, който задържах, когато той пристъпи напред и ме притисна към вратата. Погледът му се прикова в моя и тогава осъзнах колко е пиян.

-Спри да мислиш за този идиот. - нареди той, отметна косата ми от рамото ми и целуна голата ми кожа.

Беше колкото неочаквано, толкова и интензивно. Това ми напомни за целувката, която си бяхме дали на състезанието. Това, което започна като обикновено отмъщение, се превърна в наистина приятна и вълнуваща целувка... точно както се случваше в този момент.

-Какво правиш?- попитах колебливо, когато устните му започнаха бавно да се изкачват по врата ми, отлагайки малки горещи целувки, докато стигнаха до ухото ми... Трябваше да затворя очи, когато усетих зъбите му да се впиват в кожата ми...

-Да ти покажа колко хубав може да бъде животът. - отвърна той с учестено дишане, докато едната му ръка влезе под ризата ми и започна да гали гърба ми, първо нежно, а след това ме притисна към твърдото си тяло.

Личеше си, че не знае какво прави...  Мразехме се, още повече сега, когато успях да го накарам да загуби любимата си играчка и много по-малко, след като един от най-върлите му врагове го застреля в гърба заради мен... Но тогава защо не можах да спра да се наслаждавам на тези пламенни и неочаквани ласки?

Culpa mia/Моя винаWhere stories live. Discover now