Noah
Последното нещо, което очаквах да намеря при влизането в къщата беше напълно съсипания Ник. Изненадата, че го видях да се обажда на мобилния ми телефон, смени място на ужас за по-малко от секунда.-Къде, по дяволите, беше? - попита той плашещо, както винаги. Този въпрос ме озадачи за момент, но това, което ме учуди най-много, беше външният му вид. Лявото му око беше напълно черно и устната му беше разцепена, но това не беше най-лошото върху голото му тяло зърнах синините, които започваха да се образуват под тази загоряла кожа и тези коремни мускули. За момент, като видях тези рани, ме парализира. Усетих как сърцето ми бие хиляда в час и паниката ме нахлу, зави ми се свят. Не ми харесаха раните или кръвта и ушите ми започнаха да звънят, така че трябваше да се хвана за вратата за момент.
-Какво ти се е случило? - попитах го със задавен глас.
Никълъс беше ядосан виждах го по начина, по който челюстта му беше стисната и по начина, по който ме гледаше сякаш аз по някакъв начин бях виновна за нараняванията му.
-Зададох ти въпрос. - каза ми той и грубо хвърли торбата със замразен грах на масата на входа.
Той поклати глава, докато тихо затваряше вратата. Майка ми и Уил вече щяха да са в леглото и не исках да ги събуждам, което като че ли нямаше значение за Ник, предвид силата на гласа му, с който се обръщаше към мен.
-Бях с Марио. - отговорих аз, приближавайки се към него. Въпреки ужасното желание да избягам от тези рани, не можех да пренебрегна състоянието му. - Лайън и Джена се присъединиха към нас малко след като хапнахме сладолед, освен това какво от това има ли значение Виждали ли сте се? - отвърнах, протегнах ръка, за да докосна несъзнателно една от синините, която беше точно отстрани на корема му.
Ръката му полетя към моята, за да ме отблъсне, но вместо да я плесне, което очаквах от него, той я стисна толкова силно, че заболя. Погледнах нагоре към него, виждайки гняв и страх в погледа му.
-Ела в кухнята, трябва да говоря с теб. - помоли ме тогава той, като ме дръпна и ме повлече след себе си. Неволно забелязах голия му гръб. Господи, всеки мускул изпъкваше, когато ходеше! И тази визия събуди в мен желанието да погаля гладката кожа на тялото му. Можеше да се види как още една синина започва да се образува от едната му страна и изведнъж почувствах такава омраза към човека, който му беше причинил това, че зрението ми се замъгли.
YOU ARE READING
Culpa mia/Моя вина
RomanceНикълъс Лейстър беше създаден, за да вгорчи живота ми. Висок, сини очи, черна коса като нощ... Звучи страхотно, нали? Е, не толкова, когато разберете, че той ще бъде ваш доведен брат и също така представлява всичко, от което сте бягали, откакто сте...