Culpa mia/Моя вина

Part 21

Noah
Умът ми беше напълно замъглен, единственото нещо, което сякаш имаше значение за мен, беше да му го върна, и то в голям размер. В този момент тя не можеше да мисли за нищо друго освен устата на Дан да се присъедини отвратително към тази на Бет. Само като си го представях ме караше да повръщам, само като си помислех за това, умът ми вижда всичко червено, замъглено, сляпо, заслепено от силното чувство на омраза, болка и дълбоко желание за отмъщение.

Бях в стаята си и се събличах, докато от другата страна на стената едно момче, което познавах само преди два часа, чакаше търпеливо седнало на леглото ми, за да довърша с преобличането си. Не можех да отида на тези състезания с бална рокля, да не говорим за осемсантиметрови токчета. Съблякох абсолютно всичко и сложих дънкови шорти, черен потник и нормални сандали. Знаех много добре, че не мога да отида като скромница на такова място, така че се радвах, че противно на всичките си обичаи им позволих да ме гримират прекомерно тази вечер. Махнах възможно най-бързо тези ужасни фиби, от които ме боли главата - имах поне сто! И с тях изтръгнах и дълга къдрава коса... Разочарована, събрах косата си на опашка.

В съзнанието ми беше нарисуван само един образ аз се свързвам с най-лошия и готин тип на мястото. Така щях да се чувствам удовлетворена, щях да се чувствам по-малко използвана, по-малко измамена и преди всичко по-малко глупава, въпреки че в дълбините на душата си знаех, че нищо от това не може да заличи реалността бях напълно опустошена и едва сдържах заедно две малки парченца, в които сърцето ми се беше разбило.

Дали Бет беше казала на Дан всички неща, които му беше признала...? Дали са ми се присмивали, докато съм давала всичко от себе си в моята единствена връзка? Планирали ли са го?

Поех си дълбоко въздух, опитвайки се да накарам всички да млъкнат тези чувства и мисли.

Излязох от съблекалнята си и проверих какъв е ефектът. Погледнах бармана Марио, който току-що се беше срещнал с очите ми, очите му се разшириха от възхищение.

-Изглеждаш, хубава. -  каза ми той с весела усмивка и аз му отвърнах без особен ентусиазъм. Тази вечер той не каза от глупавите комплименти или нещо подобно.

-Благодаря! - отговорих, докато грабвах чантата си от леглото и се запътих към вратата. - Хайде?

Марио се изправи и ме погледна развеселено, докато излизахме от стаята ми. Малко след като се качихме в колата му.