Настана тишина, с изключение на шума от двигателя и пътя, и този път аз бях тази, която натисна бутона на радиото, след което се облегнах назад със скръстени ръце и погледнах през прозореца. За първи път Ана сякаш нямаше какво да каже остроумно или глупаво, а Никълъс изглеждаше потънал в мисли, без да осъзнава колко неудобно беше да бъдеш в същата кола като идиотката, с която спеше. Нямах представа каква връзка са имали, но нямаше да е много сериозна, ако той се беше разбрал с мен няколко пъти.
Зарадвах се, когато стигнахме до ресторанта, който се намираше в покрайнините на града на път, изпълнен с барове и много оживени хора. Видях Джена и Лайън на портата и веднага щом Никълъс спря колата, хукнах към тях.
Джена ме прегърна и Лайън ми се усмихна с онова студено лице, но много по-дружелюбно от това на Ник. До него и за моя изненада беше Марио. Много пъти ми идваше на гости в бара и си говорихме. Той ми се усмихна, показвайки белите си зъби.
-Ето ѝ най-добрата сервитьорка в заведението! - ток извика, карайки ме да се засмея. Той ми се ухили, но усмивката му сякаш избледня, когато Ник и Анна се появиха зад мен.
Гледах как двамата се гледат и бях напълно наясно с враждебността в средата.
-Какво правиш тук? - попита го грубо Никълъс. Гледах го намръщена. Защо винаги трябваше да се държи като задник?
-Току-що се засякохме и му казах да остане да обядва с нас. - обясни Джена с намигване и явно неподозираща за напрежението между двамата.
Реших да се намеся, преди доведеният ми брат да започне бой точно тук. Познавайки историята му, това изобщо не би ме изненадало.
-Страхотен! – възкликнах, насилвайки се да се ухилим.
Около нас имаше доста хора на опашка за влизане в ресторанта. За щастие не беше никак изискано, така че тоалетът ми беше доста подходящ, за разлика от този на Анна, която беше с токчета и оскъдна рокля. - Ти ще бъдеш моята среща тази вечер, Марио, тъй като явно щях да играя ролята на свещник. - казах спокойно, гледайки двете двойки. Очите на Марио светнаха и той прегърна раменете ми, за да ме придърпа към себе си.
-Блестящо! – изцепи се той и отиде до гишето, където бяха написани резервациите. Преди да се обърна от Никълъс, видях как лицето му беше изкривено от нещо по-лошо от гняв.
KAMU SEDANG MEMBACA
Culpa mia/Моя вина
RomansaНикълъс Лейстър беше създаден, за да вгорчи живота ми. Висок, сини очи, черна коса като нощ... Звучи страхотно, нали? Е, не толкова, когато разберете, че той ще бъде ваш доведен брат и също така представлява всичко, от което сте бягали, откакто сте...