-Никълъс, това беше инцидент. - извини се тя, гледайки го с тъжни очи, но запазвайки спокойствие.
-Оставете жена ми на мира, ние сме достатъчно притеснени, че вие сте на върха...
- И мамка му! - възкликна той, без да пуска ръката ми. Той я държеше толкова силно, че ме заболя, но нямаше да я пусне: имаше нужда от мен в този момент. - Тя се нуждае от инсулин три пъти на ден, това е лесно, всеки идиот би го знаел, но я заобикаляш с глупави, некадърни детегледачки и си толкова спокойна!
-Мадисън знае, че трябва да си го инжектира и не каза нищо, Роуз си помисли, че вече са й го дали... - обясни плешивият, но Ник отново го прекъсна.
-На пет години е, мамка му! -извика извън себе си. - Има нужда от майка си!
Това беше нещо повече от просто обсъждане на сестрата на Никълъс. В същото време, в което викаше за нея, той също викаше за него. До този момент не осъзнавах колко е бил наранен, но сигурно е било тежко да загубиш майка си на толкова млада възраст... Бях загубила баща си... Е, те ме бяха спасили по-скоро, но майка ми винаги е била там, Никълъс не беше имал баща, който го обичаше, а такъв, който му даваше пари... Мразех тази жена, че го нарани, и мразех Уилям, че нямаше сърце за сина си.
Дръпнах го назад, когато в стаята се появи санитар.
-Роднини на Мадисън Грейсън? - четиримата се обърнахме към него. Докторът дойде при нас.
-Момиченцето се повлиява от лечението, ще се възстанови, но трябва да остане в болница тази вечер, искам да контролирам нивата на глюкозата и да я следя.
-Какво има, докторе? - попита Ник обръщайки се само към него.
-Вие...?
-Аз съм нейн брат. - отвърна той със студенина. Лекарят се съгласи.
-Сестра ви страда от диабетна кетоацидоза, сър... - всички го погледнахме в очакване да обясни. - Това се случва, когато тялото, което няма достатъчно инсулин, използва мазнините като източник на енергия. Мазнините съдържат кетони, които се натрупват в кръвта и при високи нива предизвикват кетоацидоза. - продължи лекарят, докато аз се опитвах да разбера всички тези странни думи.
-И какво трябва да се направи, когато това се случи? - попита Никълъс.
-Е, сестра ви имаше доста високи нива на кръвна захар, над триста, защото черният й дроб произвеждаше глюкоза, за да се опита да се пребори с проблема, клетките обаче не могат да абсорбират глюкоза без инсулин, прилагаме необходимите дози и изглежда, че се възстановява. Трябва да се направят още тестове, но не бива да се притеснявате. Притесних се, когато я доведоха, защото беше загубила много течности от повръщане, но ще се оправи. Вече изключихме най-лошото и детето е силно.
![](https://img.wattpad.com/cover/344068707-288-k711763.jpg)
YOU ARE READING
Culpa mia/Моя вина
RomanceНикълъс Лейстър беше създаден, за да вгорчи живота ми. Висок, сини очи, черна коса като нощ... Звучи страхотно, нали? Е, не толкова, когато разберете, че той ще бъде ваш доведен брат и също така представлява всичко, от което сте бягали, откакто сте...
Part 67
Start from the beginning