Culpa mia/Моя вина

Part 64

Каси се появи отстрани на стаята, изглеждайки напълно ужасена. Той ми даде ключа и аз едва не му откъснах ръката, когато я взех от ръцете му.

- Просто беше...

и $70

-Бъди тих! Извиках му и веднага пъхнах ключа в ключалката и отворих вратата.

Зърнах я само за секунда, преди ръцете й да ме обгърнат и тя зарови глава във врата ми, хлипайки накъсано и треперейки се от ужас.

$36

86

Ной плачеше… плачеше; Откакто я познавам, не я бях виждал да пролее нито една сълза, нито когато приятелят й й изневери, нито когато се скарахме на Бахамите, нито когато се ядоса на майка си, нито когато я оставих да лежи на път... Никога не я бях виждал наистина да плаче и човекът, който сега беше в ръцете ми, се разпадаше в сърцераздирателни сълзи.

Около нас се бе образувал кръг, който ни гледаше мълчаливо.

- Излезте! - извиках, вдигайки Ноа. Тя трепереше толкова силно, че едва дишаше. Всички останаха на мястото си. - Казах да се махнете от тук! - изкрещях още по-силно.

Бяха я заключили... тези кучи синове я бяха заключена в килер, в пълен мрак.

-Ник, аз… - започна да ми казва Джена, гледайки загрижено Ноа.

Около нас се бе образувал кръг, който ни гледаше мълчаливо.

-Върви си, аз ще се погрижа за нея. - казах ѝ и я притиснах към себе си. Веднага щом изчезнаха, седнах на едно от стъпалата и я поставих в скута си. Беше толкова бледа и обляна в сълзи... Това не беше Ноа, която познавах, Ноа беше напълно сломена.

-Ник... - започна да ми казва тя между ридания.

-Успокой се. - казах й, без да я отделям от торса си. Бях изплашен до смърт, като я видях така и чух писъците ѝ на ужас, надвиха малкото здрав разум, който ми беше останал. Всичките ми страхове се сбъднаха и едва контролирах треперенето си. Просто исках да я държа и да се чувства сигурна в ръцете ми... За няколко секунди бях повярвал, че Рони я е намерил и че я е наранил или нещо по-лошо...

Беше заровила лице във врата ми и не спираше да плаче.

-Накарай ги да си тръгнат... - каза тя между хленченията и все още се тресе като лист.

-Кой, скъпа? - попитах, галейки я по косата.

-Кошмари. - отговори тя, отделяйки се от мен и впивайки очи в моите.