Culpa mia/Моя вина

Part 60

-Сега не ме интересува какво имаш да кажеш. - казах хладно, наведох се към Ноа и лесно я вдигнах. Изплаших се да видя, че тя почти не издава звук, въпреки че дишаше нормално. Главата й лежеше на рамото ми и аз се обвинявах, че не знаех как да я защитя отново. Тя беше такава заради мен, но имаше нещо, което не се вписваше, докато слизах по стълбите с нея в ръце, не можех да не се чудя какво, по дяволите, се е случило, за да реши да се напие така.

Веднага щом паркирах на алеята и се обърнах да погледна Ноа, нямаше как да не изпитам много неприятен вид дежавю. Същата вечер, когато срещнах Ноа, тя свърши точно така, само надрусана от нещо, което бяха пъхнали в питието й. Това също беше моя вина и спомняйки си как я бях оставил да стои на пътя, ми помогна да разбера какво копеле бях с нея от момента, в който я видях за първи път. Не го заслужава, но вече нищо не можех да направя, беше ме пленило.

Излязох от колата и внимателно я извадих. Все още беше в пълно безсъзнание и трябваше да вляза бързо в къщата и да се кача по стълбите. Беше доста късно и не искам Рафаела да вижда Ноа в такова състояние. Отидох директно в стаята си, без да се замисля нито за секунда. Тази вечер аз нямаше да откъсна очи от нея, докато не я видя да идва на себе си. Когато внимателно я оставих на леглото си, не можах да не си помисля, че исках да легне върху тези възглавници от първия път, когато я видях с рокля и сега трябваше да я доведа в тези условия. Внимателно свалих обувките ѝ и запалих малката лампа на нощното си шкафче. Беше в такова безсъзнание, че дори не беше забелязала пълния мрак, който ни беше заобиколил и който ме караше да усещам стягане в гърдите си, което дори не ми позволяваше да дишам. Ами ако беше по-лошо, отколкото изглежда? Ами ако трябваше да я заведа в болница, за да я видят? Отхвърлих тази последна мисъл, тъй като Ноа беше непълнолетна и щеше да има големи проблеми, ако разберат, че е пила прекомерно.

Дрехите ѝ бяха изцапани с повръщано и настръхнах. С хладен ум започнах да свалям полата й, а след това и чорапите. Отидох да взема една от ризите си и преди да започна да я слагам на главата й, нещо привлече вниманието ми. Ноа имаше дълъг белег, който покриваше корема ѝ отстрани... Взрях се в нея с напълно изгубен ум. Как беше направено това? Не беше нормален белег, беше голям и вероятно имаше много шевове. Един от пръстите ми се плъзна по гладката повърхност на този знак, който унищожи най-зрелищното тяло, което бях виждал в живота си. В съня си Ноа се разтрепери и дръпна ръката ми. Затова ли никога не е искала да бъде по бикини? Заради белега? Тогава много моменти и подробности минаха през ума ми и най-накрая придобиха смисъл: защо винаги носеше бански или защо се изнервяше, ако й се кажеше да свали дрехите си, също защо лицето й се беше развалило, когато играеше на истината или предизвикателството и те предложиха да свали роклята си.

Тогава разбрах, че Ноа е на хиляди километри от мен, имаше много неща, които не знаех за нея и почувствах необходимост да я защитя от всичко, което я тревожеше или от което се страхуваше. Дръпнах ризата през главата й и я покрих с одеялото си.

Какво се беше случило с нея? Коя всъщност беше Ноа Морган?

С тези мисли на ум, легнах до нея, прегърнах я до гърдите си и исках да я предпазя от всичко и всички, защото нещо й се беше случило и накрая щях да разбера какво.