Culpa mia/Моя вина

Part 59

Очите му ме обходиха нагоре-надолу и се смутих, че ме видя в тези нелепи дрехи. Но за моя изненада той не се засмя, нито направи какъвто и да е коментар, а просто ме наблюдаваше за няколко мига и след това върна погледа си към вестника. Обърнах се към майка ми.

-Нямам представа как става това нелепо нещо, имам нужда да ми помогнеш. - казах ѝ аз, ясно осъзнавайки колко грубо е прозвучал гласът ми.

Майка ми ме погледна.

-Ти си толкова сладка, Ноа. - коментира тя, кикотейки се. Направих ѝ лоша физиономия.

-Приличам на елф и не се смей. - казах ѝ аз, като седнах на един от столовете на острова с лице към Никълъс, който все още четеше вестника, въпреки факта, че беше оформил лека, почти незабележима усмивка.

-Ще ти направя закуска и ще помоля Ник да ти помогне с вратовръзката ти. - каза ми тя, като се изправи и ни обърна гръб. Погледнах с неудобство Никълъс, който беше спрял да чете и ме гледаше с повдигнати вежди.

Майка пусна музика, така че моите удари бяха запазени само за моите айдоси. Не исках да се приближавам до Ник, но не знаех как да си сложа това нещо и наистина не исках да прекарвам половин час в търсене на урок в YouTube за това как да го направя.

Той обърна стола си към мен и без да става постави ръка на кръста ми, докато бяхме лице в лице.

-Униформата ти отива. - коментира той, опитвайки се да преплете погледите ни.

-Аз съм смешна и не искам да ми говориш. - изтърсих, напрегната, когато дългите му пръсти погалиха кожата ми, за да повдигни яката на бялата ми риза.

От другата страна на кухнята майка ми готвеше и пееше, без да обръща внимание на случващото се на десет фута от нея.

-Няма да спра да говоря с теб, ще те накарам да промениш решението си. - увери ме той, доближавайки лицето си до моето, отколкото би било уместно. - Искам те до себе си, Ноа и няма да спра, докато не го получа.

Но какво казваше той? Напълно ли беше полудял? Говорихме за Никълъс Лейстър, той не принадлежеше на никого и никой не му принадлежеше, това беше нелепо.

Пръстите му отново погалиха врата ми, този път по преднамерен и чувствен начин. Усетих как потръпнах и за момент трябваше да затворя очи, за да мога да се концентрирам върху това, което наистина мислех и исках. И не исках Никълъс да ме наранява отново, или което и да е друго момче.