Ако исках да се възстановява, трябваше да се заема сериозно с проблема с насилието. Ноа най-накрая ми се отвори, най-накрая се бяхме сближили един с друг, бях ѝ признала за сестра ми, тя беше говорила с нея, тя беше разбрала какво е да обичаш някого, тя го знаеше, тя знаеше, че я обичам. Как съм могъл да бъда толкова глупав?
Ноа беше последният човек, когото искам да видя да плаче, последният човек, когото искам да нараня. Не знам кога нещата са се променили толкова много или кога преминах от омраза към това, което чувствах към нея в момента, но просто знаех, че не искам да я загубя.
Накрая тя излезе от офиса и дойде при мен. Изправих се нервно.
-Имам малка контузия. - каза без да ме гледа и с малка уста.
Знаех го, по дяволите.
-Но не е сериозно, той ми каза, че ако пак ми се завие свят или ако загубя съзнание, трябва да се върна, но от почивка със сигурност ще се почувствам по-добре. Даде ми медицинско, утре няма да ходя на работа и някакви болкоуспокояващи за главоболието.
Отидох да я погаля по бузата, облекчен да разбера, че е добре, но Ноа се дръпна, преди пръстите ми дори да я докоснат.
-Можеш ли да ме закараш на работа? Искам да си взема колата. - попита ме без да ме поглежда.
Стиснах силно челюст, но реших, че е най-добре да си държа устата затворена, заведох я до бара и я последвах, докато не се уверих, че се е прибрала безопасно. Знаех, че тя няма да ми позволи да се доближа до нея, особено след случилото се, така че реших да отида да видя Анна.
Тя ми беше писала няколко пъти, откакто заминахме, и аз разбрах, че трябва да бъда честен, бях се оставил да бъда увлечен от омраза към майка ми, слагайки всички жени в един чувал, когато имаше невероятни жени, в моя случай на невероятна жена, трябваше да направя своя така да се каже.
Когато спрях колата пред дома ѝ, видях как се приближи внимателно, погледът ѝ ме наблюдаваше загрижено.
Тя се наведе да ме целуне по бузите, но автоматично отдръпнах лицето си.
Устните ми биха целунали само един човек и този човек не беше Анна.
-Какво става Ник? - попита ме тя наранена. Не исках да нараня Анна, познаваме се от години.
Тя не беше тъпа, колкото изглеждаше.
-Не можем да продължаваме да се виждаме, Анна. - потвърдих, гледайки я в очите лицето ѝ се развали и видях как цвета на бузите ѝ изчезнаха. Настъпи тишина докато най-накрая проговори.
أنت تقرأ
Culpa mia/Моя вина
عاطفيةНикълъс Лейстър беше създаден, за да вгорчи живота ми. Висок, сини очи, черна коса като нощ... Звучи страхотно, нали? Е, не толкова, когато разберете, че той ще бъде ваш доведен брат и също така представлява всичко, от което сте бягали, откакто сте...
Part 58
ابدأ من البداية
