Culpa mia/Моя вина

Part 44

-Истината е, че нямах много време да обикалям типичните места, особено сега, когато започвам работа. - Марио обърна лицето си, за да ме погледне.

-Уау това е страхотно! Където? В Бар 48, до крайбрежната алея. Днес ще ми е първи ден. - отвърнах малко нервно.

Марио кимна замислено.

-Познавам хора там, хубаво място е. - коментира той, макар и леко намръщен.

Точно тогава стигнахме до скалата и каменните стълби, които щяха да ме отведат директно в моята градина.

-Ела ми на гости, когато искаш, не мога да ти предложа питие, но не мисля, че има проблем, ако те поканя на питие. - казах усмихвайки се. Марио се изсмя.

-Ще бъда там. - заяви той с особен блясък в кафявите му очи. - И помни, че моята офертата все още е в сила. - добави той, имайки предвид предишното му предложение.

Кимнах без да искам да се ангажирам с нищо и махнах за довиждане.

Когато се качих по стълбите към къщата нямаше как да не надникна в стаята на Дан. Нямаше и следа от него, нито неговите неща.

Бях ли идиот, защото изпитвах тъга в отсъствието на някой, който ме е наранил толкова много? Във всеки случай не исках да продължавам да мисля по въпроса, влязох в стаята си, изкъпах се и се облякох, за да отида на работа.

Стигайки до Бар 48, паркирах колата на входния паркинг и влязох вътре. Беше доста хубаво място, имаше снимки на рок певци по стените и платформа в ъгъла, където предположих, че някои групи ще свирят. Навсякъде имаше разпръснати маси с черни кресла, а зад него имаше голям бар с алкохолни напитки. Още с влизането управителката, пълничка жена, започна да ми обяснява какво ще трябва да правя.

-Всички се преобличаме тук, след малко ще ти дам една риза. - каза тя, показвайки ми задната врата, която даваше достъп до малък склад, който служеше за съблекалня. - Ще трябва да влезеш, когато пристигнеш и когато си тръгнеш. Ако някой ви поиска алкохолно питие, кажете на мен или на някой от колегите.

Кимнах щастливо, тъй като в действителност работата беше много подобна на предишната, която имах в Канада. Тя ме запозна с другите три сервитьорки, които щяха да работят с мен на смяната ми, която беше от седем до десет вечерта. Не беше много дълга смяна, но щях да се справя с това, което печелех от бакшиши.