Culpa mia/Моя вина

Part 42

Не се поколебах и когато излязох от колата, тя дойде да ме посрещне. Преди да успея да кажа нещо, тя вече беше залепил устните си за моите. Винаги носеше червило с някакъв характерен вкус и никога не съм го харесвал... до този ден. Отдалечих се от нея и влязохме в къщата.

-Отдавна те нямаше. - коментира след миг и забелязах погледа ѝ, прикован в лицето ми.

-Бях много зает. - отговорих малко кратко. Не можех да си избия от главата, че Ноа спи в същия коридор като бившия си.

Обърнах се към стаята, която беше отдясно, по някаква необяснима причина не ми се качваше в нейната стая.

-Липсваш ми, Ник. - каза ми Ана и седна до мен.

Забелязах, че бузите й бяха розови, а устните й изглеждаха ярки и привлекателни. Приближих се до нея, поставих ръка на голото й коляно и погалих кожата й така, както знаех, че й харесва.

Видях как напрежението се появява в очите ѝ, но тя не му позволи. И двамата знаехме каква е връзката ни. Ана имаше специално отношение от мен, това беше вярно, но от първия момент тя знаеше, че никога няма да бъдем нещо повече от това, което сме сега. Никога не бих принадлежал на жена, никога повече не бих им позволил да ме наранят.

Устните ѝ стигнаха до моите и аз ѝ отвърнах на целувка повече по навик, отколкото по истинско желание. Това ме притесняваше. Ана беше много привлекателно и много красиво момиче, винаги е имало химия между нас, дори повече от всеки друг, но този път нищо не се случи... и това ме ядоса.

Със свободната си ръка я хванах за врата и я принудих да задълбочи целувката. Ана беше умно момиче, знаеше какво харесвам и как искам да се държи. Ръцете й ме притеглиха към себе си, хванаха ме за ризата и се залепихме заедно, усещайки топлината на огъня и телата ни... но не беше това, което търсех.

Отдръпнах се миг по-късно. Тя ме гледаше с горящи очи, искайки още.

-Защо не се качим в стаята ми? - тя ми предложи с ръце, вкопчени в ризата ми. Взех ги от нея и ги оставих настрана, преди да пусна телевизора.

-Не ми се иска. - отвърнах простичко. Ана въздъхна и взе чантата си от масата.

-Искаш ли? - тя каза, показвайки ми цигарата, която сега имаше между пръстите си.

Извадих запалката от дънките си и се наведох да й я запаля, докато тя я държеше между устните си.

-Това ще те зареди с по-добро настроение. - увери ме тя, като ми я подаде секунда по-късно.

Тази нощ оставих проблемите ми да изчезнат.

Прибрах се към три сутринта. Цялото тяло ме болеше и се чувствах като пребит. Докато минавах покрай стаята на Ноа и видях светлината да се филтрира долу, усетих прилив на гняв да пронизва тялото ми. Ако светлината светеше, това означаваше, че Ноа е будна и че със сигурност ще бъде придружена. Отворих вратата, без да се колебая, готов да избия глупажите, които сега спяха под покрива ми.

Спрях, когато видях отпуснатото, спящо тяло на Ноа. Беше се свила под тънък бял чаршаф, русата й коса беше разперена върху възглавницата, а очите й бяха затворени и спокойни. Лампата на нощното й шкафче светеше и осветяваше всичко в стаята с приглушената си светлина... а от Дан нямаше и следа.

Поех си дълбоко дъх, опитвайки се да успокоя вълните на гняв, които все още течаха през тялото ми от това, че си представях хиляди сцени на Ноа, лежаща в едно легло с бившия си приятел, правейки всичко, освен да спи. Но Ноа се страхуваше от тъмнината, бях разбрал първата нощ, когато беше спала у дома, и като си спомних за нея, изпитах топло чувство в мен.

Гледах я как спи, изглеждаше спокойна, а дишането й беше равномерно и спокойно. Никога не съм гледал как момиче спи, беше очарователно. Приближих се малко, искайки да проверя една теория. Автоматично и като бях по-близо до нея сърцето ми започна да препуска без смисъл и логика. Странно, непознато усещане премина през цялото ми тяло и изведнъж се почувствах по-добре… неудобно, но по-добре. Ръката ме сърбеше от желанието да погаля тези меки, пухкави устни с черешов цвят. Цялата ми анатомия искаше да влезе в контакт с това тяло и тогава разбрах, че нищо няма да се промени. Нямаше значение дали се свързах с Ана или с някое друго момиче... нищо нямаше да бъде толкова интензивно, колкото това, което чувствах в този момент към момичето, което спеше в това легло.