Culpa mia/Моя вина

Part 28

Беше невероятно как това момиче беше прецакало абсолютно всичко и то за толкова кратко време, а на всичкото отгоре трябваше да я виждам всяка проклета сутрин. Така се прибрах вкъщи, с вече оправено задното стъкло на колата и с лошо настроение, което щеше да се влоши. Паркирах на мястото си, сложих си слънчевите очила, тъй като махмурлукът ме убиваше, и се запътих към входа, искайки да изчезна в стаята си за цял ден... Това обаче беше невъзможно веднага щом сложих един крак в къщата, писък от кухнята ме накара да се прокълна вътрешно.

Молете се за търпението, от което ще имам нужда в този момент. С бавна крачка влязох в кухнята, където мащехата, нейната дъщеря и Джена? Закусиха пред острова. Очите ми се задържаха няколко секунди твърде дълго върху личния ми блондинен ад. Ноа сякаш се беше развалила, щом влязох през вратата. Забелязах, че кожата й беше загоряла от слънцето, а косата й по-руса и по-боядисана, отколкото беше от последния път, когато я видях. Беше облечена в бански костюм, който покриваше с кърпа, увита под мишниците. От мократа й коса капеше вода върху плота, където яде купа зърнени храни за закуска. До нея Джена беше горе-долу същата, само че беше по бикини и имаше винаги приветлива усмивка.

- Най-после се върна, Ник. Баща ти цял ден ти звънеше вчера. - каза ми Рафаела любезно и с лицето на будна преди хиляда часа. За разлика от разчорления външен вид на дъщеря си, тя беше облечена в елегантни дрехи, платиненорусата й коса беше прибрана назад на кок и беше в изгладен бял ленен костюм.

По дяволите, колко бързо се бе превърнала в госпожа Уилям Лейстър.

-Бях зает. - отвърнах кратко, докато отидох до хладилника и извадих една бира.

Не ми пукаше, че беше десет сутринта.

-Какво става, Ник, не ни ли поздравяваш? - проговори Джена, обръщайки се на стола си, за да ме наблюдава внимателно.

Погледнах я намръщено. Джена знаеше много добре, че не си пада по глупости. Защо не направи като Ноа и не замълча, гледайки купата си със зърнена храна?

Изръмжах за поздрав, докато вдигах бирата си към устните си, наблюдавайки как Ноа се опитва да изглежда незасегната от присъствието ми там.

-Никълъс, баща ти ти се обади, защото тази вечер заминаваме за Ню Йорк. - каза ми Рафаела, привличайки вниманието ми . - Той има конгрес и иска да го придружа. Бих искала да останеш тук с Ноа, не искам тя да остане сама в тази голяма къща и...

-Мамо, вече ти казах, че съм напълно добре. - скочи тогава доведената ми сестра, гледайки я злобно. - Мога да остана сама. Нещо повече, Джена ще остане да ми прави компания, нали Джена?-попита тя обръщайки се към нея.

Джена кимна със свиване на рамене, гледайки първо мен, а после Ноа. Тази не искаше да ме види, не искаше да ме има наоколо... Хъм, колко интересно.

-Ще остана. - обявих тогава, без да знам в какво се забърквам.

Ноа отмести безразличното си лице настрани, за да ме погледне с широко отворени очи и поглед, който искаше да бъде навсякъде, но не и там.

-Чувствам се много по-спокойна, благодаря ти, Ник. - каза тогава Рафаела, ставайки и отпивайки последна глътка от кафето си. - Отивам да си стегна багажа... Ще се видим по-късно, преди да тръгна.- след това излезе през вратата.

-Не е нужно, аз знам как да се грижа за себе си. - избухна Ноа със сдържан тон.

Приближих се до нея, докато не седнах на стола до нея.

-Съмнявам се, че знаеш как да го направиш, но не затова оставам. - обясних, впивайки очи в нейните.- Предполагам, че ми липсваше, лунички. Възнамеряваш ли да ме накараш да загубя и днес сто хиляди долара? – попитах аз, дразнейки я и измъчвайки я със сериозното си лице.

Ноа пое няколко пъти дълбоко дъх, очите ѝ бяха широко отворени от изненада и смущение и когато започна да заеква в отговор, реших да сложа край на мъченията си.

-Спокойно, не бях сериозен, не можеш да си го позволиш дори и в най-смелите си мечти. - добавих, забелязвайки как гневът ми расте в същото време, когато желанието за нея расте в мен. Погледът ми неволно се отклони към деколтето й, подгизнало от водата в басейна, а след това към татуировката й, която ме побърка напълно.

-Искаш да ми кажеш, че ще забравиш за това? - попита ме недоверчиво.

-Предполагам, че мога да го взема от себе си по друг начин. - казах аз и моментално осъзнах, че отново флиртувам с нея.

Очите ѝ примигнаха объркано, по дяволите...

-Виж, да се върнем в началото, където аз те игнорирам, ти ме игнорираш и всички са доволни. - посъветвах я аз, изправяйки се и се моля да не се засрамя отново.

Погледът ми срещна този на Джена, която ме гледаше заинтригувана с лека усмивка, която се появи на пълните й устни.

Обърнах им гръб и излязох в градината, чудейки се защо, по дяволите, гневът изчезна, щом я видях отново.