Culpa mia/Моя вина

Part 25

С напредването на нощта се озовах внимателна към пистата и се опитвах да разбера какво е необходимо, за да мога да спечеля още повече. Забелязах, че проблемът е във втория ъгъл. Ако го направите твърде бавно, ще загубите дистанция и ако го направите по-бързо, рискувате да излезете извън пистата.

Умирах да докажа, че мога да се справя по-добре. Исках да почувствам вятъра в лицето си, адреналина в тялото си от скоростта, да почувствам този контрол върху колата и да знам, че аз съм тази, която я управлява, контролира и кара да върви.

Мислех за тези мисли, когато разбрах, че последното състезание е на път да започне. Този Рони беше този, който се състезаваше срещу Никълъс и бях сигурна, че имах шанс, че мога да го победя със затворени очи.

Хората се качваха в колите и се движеха към целта. Джена, Лъв и аз трябваше да останем там, но досега двойката беше тръгнала да търси нещо в колата на моя приятел. Никълъс също беше изчезнал. Тя го беше видяла да тръгва с тъмнокосия идиот до мястото, където беше неговият камион. И така, бях сама, до една голяма кола и чаках някой да се върне да я кара.

След това видях Рони да се приближава до колата си и да ме наблюдава с интерес. Този човек беше наистина страшен, имаше повече мускули от гладиатор и хиляди татуировки покриваха ръцете и част от гърба му. Гледах го без да издавам никакъв звук.

-Хей, красавице. - извика ме той, подкрепяйки своето предмишниците отгоре на колата.

-Коя си ти? - попита ме в тон, забавен.

Погледнах го с известна резерва, но реших, че е по-добре да му отговоря. 

-Ноа. - отвърнах рязко. Той се усмихна по някаква необяснима причина.

-Наблюдавах те. - призна той с усмивка.- Знам как да различа момичетата, които знаят за това. - каза той, удряйки колата си. - И тези, които не знаят. - добави той.- Вие принадлежите към първата група.

Гледах го предпазливо.

-Може да е бягал веднъж. - посочих аз, чудейки се къде са другите. Не ми хареса начина, по който този човек ме гледаше, това ми създаде лошо предчувствие.

-Знаех си. - съгласи се той развеселен. -Защо не тичаш срещу мен, скъпа? – предложи той, гледайки ме сериозно.

Питаше ли ме това, което си мислех, че ме пита?

-Трябва да се състезаваш срещу Никълъс. - казах съмнително.

-Никълъс не е тук, нали? - попита ме той, махайки с ръка.

Усетих как адреналинът ми е пълен. Господи... Бягам отново...

Това беше, което искаше, от което имаше нужда... и беше вярно, че Никълъс липсва...

-Не мисля, че е добра идея...-признах аз, прехапвайки устни, когато забелязах, че ключовете на Ferrari са в колата.

Рони изкука, без да откъсва очи от мен, и внимателно се приближи до мястото, където стоях.

- Ти си от неговата банда, нали? - каза ток, сочейки флуоресцентната бандана, която Джена беше сложила на дънките ми до белия колан, с който съм.

По-скоро не, но си спестих отговора.

-Ник вече избяга тази вечер. Крайно време е да пусне някоя жена да се състезава, не мислиш ли?

Момчета като Никълъс накараха момичета като мен никога да не бъдат приемани на сериозно.

-Или те е страх? - добави той като ме мушкаше.

Очите ми горяха и решителността се разля по лицето ми, когато отворих уста секунда по-късно.

-Приемам! - заявих с усмивка. Той ми го върна с нетърпение.

-Страхотно, красиво. - каза ми той със светещи от вълнение очи. - Ще се видим на финала.-добави той, влизайки в колата си.

Знаех какво си мисли. Мислех, че ще ме бие със затворени очи. Добре, скъпи Рони. Мисля, че забравих да го информирам, че ще се състезава срещу дъщерята на победител в Наскар.

Тази кола беше страхотна. Седалките бяха кожени, каросерията беше впечатляваща, а какво да кажем за този мъркащ двигател... Хм, какво удоволствие и какви спомени! Лесно пуснах колата на скорост и се приближих до стартовата линия. Никой не знаеше, че съм аз шофирала, никой освен моя противник. Усмихнах се като момиче. Не исках да мисля за последствията, не исках да мисля, че Никълъс ще ме убие, просто исках да се забавлявам.

-Ето ни, Рони, корав човек.- Веднага щом знамената дадоха сигнал, сложих крака си на газта.

За по-малко от секунда оставих стартовата линия зад себе си. О, Беше! Страхотно, освобождаващо, забавно, релаксиращо, невероятно... Най-доброто в света. Не бях правила нищо подобно от години и най-накрая почувствах, че правя нещо за себе си, нещо, което харесвам, нещо, което няма нищо общо с майка ми, или нейния съпруг, или бившия ми приятел, или бившата ми най-добра приятелка. В този момент се почувствах свободна като птица и в еуфория както никога досега.