Culpa mia/Моя вина

Part 23

- Сигурно си много ядосана, за да направиш това. - Той коментира, изваждайки iPhone и поставянето на камерата.

-А ти наистина отчаяно искаш да ме изгубиш от поглед. - контраатакувах го, гледайки го без никаква нервност. Вярно беше, че едва го понасях. Не можех да го понасям, нещо повече, презирах го и поради същата причина се радвах да знам, че го използвам за свое благо.

Той не ми отговори, просто сложи едната си ръка на едното ми коляно, а другата на другото. Разтвори краката ми и се настани между тях. Ръцете му се провлякоха нагоре по бедрата ми, едната държеше телефона, другата галеше голата ми кожа. Противно на това, което умът ми мислеше или искаше, докосването му предизвика определен ефект върху тялото ми.

-Направи го веднъж завинаги. - прекъснах го и очите му блестяха раздразнено, докато лявата му ръка ме сграбчи здраво за тила и устните му рязко се блъснаха в моите.

Не можех да не почувствам трептене в стомаха си. Устните му бяха меки като брадичката ми, настръхна от наболите му косъмчета. Той ме целуна ядосано, сякаш ме караше да плащам за всичките ни спорове, откакто се бяхме запознали. И тогава разбрах, че той не ни снима. Бутнах го с всичка сила и той се отдалечи на няколко сантиметра.

- Какво ще кажеш да направиш снимката? - предложих. Никога не бях била толкова близо до него и можех да видя колко ясни бяха очите му и колко дълги бяха миглите му той беше наистина красив... Боже, повече от това караше краката ми да треперят, въпреки че дълбоко в себе си бих презряла това .

-Какво ще кажеш да си отвориш устата за нещо друго, освен да говориш глупости и за да можем да приключим с това? - отвърна той и усетих как цялото ми тяло потръпва.

Той вдигна телефона до нивото на главите ни.

Погледнах го, докато неволно навлажних устните си.

След това ме привлече към себе си. Той ме целуна и усетих щракането на камерата. Той пъхна езика си в устата ми и погали моя, карайки пеперуди да пърхат в стомаха ми. Без видима причина устните ни продължиха да се движат в унисон.

Харесваше ми да чувствам това, което чувствах в този момент. Цялото ми тяло пламна от страстта на момента и в дълбините на душата си знаех, че наистина си отмъщавам. Наслаждавах се на тази целувка... Майната ми на бившия ми приятел.

Отново усетих ръцете му върху краката си. Това беше чиста похот. Нищо друго. И аз също мразя. Мразехме се, не можехме да се виждаме и беше добре да се използваме за това.

Вдигнах ръце и ги заплетох в тъмната му коса. По дяволите със здравия разум!

Ръцете му галеха долната част на бедрата ми, карайки ме да потръпвам, а безименните части на тялото ми да горят от желание. След това прехапа долната ми устна, карайки ме да потръпна.

-Не спирай. - наредих, когато ръцете му се преместиха към кръста ми. Исках да продължи, исках да ме накара да забравя всичко, което чувствах в този момент, да се отърва от цялата си тъга, от всичките си демони. Искаше да го използва за това, искаше да го използва както някои момчета използваха момичета, искаше...

И тогава той се дръпна. Разширих очи от изненада. Защо спря?

-Вече имаш своя снимка. - каза ми той, слагайки телефона в ръката ми. Гледах го как си поема въздух, раздразнен, че си е отишъл.

-Опитай се да не ме срещаш отново тази вечер.- предупреди ме той, гледайки ме с истинско презрение.

Какво беше станало? Какво направихме току-що?

Гледах го, докато се отдалечаваше, усещайки странно чувство в стомаха си.