Culpa mia/Моя вина

Part 18

Майка ми беше грандиозна. Тази нощ щеше да привлече всички погледи и с право.

-Ноа, ти си красива.-заяви майка ми със сияещо лице, разбира се, тя беше моята майка, тя винаги щеше да бъда красива в нейните очи.

Уил ме погледна внимателно и се намръщи. Веднага се почувствах неудобно.

-Нещо не е наред? - попитах изненадано.

Досадно в същото време. Нямаше да ми каже, че ме познава, нали? Да си помисля, имах пропуск, но нека той да ми каже. Не знам какво бих могъла да отговоря.

Той отпусна лицето си.

-Не, ти си прекрасна. - отвърна той и отново се намръщи.

-Чакай, само едно докосване. - каза майка ми, бръкна в чантата си и извади малък спрей и го напръска върху голите ми рамене и деколтето. - Така ще блесне още повече. - Завъртях очи и се оставих.Майка ми мислеше, че съм още малко момиченце с плитки, както правилно беше казал Никълъс.

Излязохме на улицата, където ни чакаше чисто нова лимузина. Отворих очи с изненада и отвращение. Разбира се, коя друга кола щеше да ни чака? Не знам защо ме изненада, но не бях свикнала с този шикозен живот.

Сервираха ни чаши шампанско и, за моя изненада и радост, ми предложиха чаша, която изпразних и напълних отново почти мигновено, без те да забележат. Ако исках да преживея онази нощ, трябваше да изпия няколко такива напитки.

Никълъс беше тръгнал сам и аз завиждах на свободата, която имаше да отиде и да прави каквото си поиска. Трябваше скоро да си намеря работа, ако щях да си купя кола. Не планирах да завися от никого, за да мога да се движа по желание.

Извадих мобилния си телефон от малката си чанта и видях, че нямам пропуснати обаждания от Дан и съобщения в чата. Поех си дълбоко въздух няколко пъти и си казах, че той ще се обади, че със сигурност нещо се е случило с телефона му или Бог знае какво и затова не е успял да набере посочените номера и да говори с мен.

Беше в страхотно настроение, когато пристигнахме на входа на хотела. За моя изненада много фотографи бяха разположени там и чакаха да увековечат момента, в който Уилям Лейстър разшири своята велика компания, а с нея и голямото си богатство. Чувствах се толкова не на място, че щях да избягам, ако вече не бях с тези убийствени токчета.

-Никълъс вече трябва да е тук. - сериозно коментира Уилям.- Знае, че семейната снимка е в началото на партито. - добави той и за първи път откакто го видях наистина ядосан.

Чакахме поне десетина минути в лимузината, докато хората ни крещяха да излезем, за да ни снимат. Беше нелепо, че бяхме там, въпреки че си мислех, че на милионерите не им пука да карат стотици фотографи и гости да чакат, за да получат проклета снимка.

Фотографите преместиха своите камери и започнаха да крещят името на доведения ми брат.

-Тук е! - възкликна Уилям между тях

-Хайде, скъпа. - каза той. на майка ми, когато ни отвориха вратата.

Още със слизането от колата видях как всички камери бяха на практика за слепили Ник и неговият спътник. Те бяха известни по телевизията и изглеждаха така. Как може толкова много хора да знаят твоето име?
Погледите ни се срещнаха. Гледах го с безразличие, въпреки че отново се удивих на външния му вид, вместо това той ме изгледа с ясните си очи и се обърна към приятелката си, любовницата или каквото и да било. Той я целуна по устните, а камерите полудяха.

Веднага след като камерите се разделиха те започнаха да викат и да искат още снимки.

-Ана как си? - Уил поздрави приятката на Никълъс, гледайки злобно сина си.

-Ако нямате нищо против, трябва да направим няколко семейни снимки, но ще бъдем при вас след няколко минути. - Уил много учтиво я изгони.

Анна ме изучаваше внимателно за няколко мига беше ясно, че това момиче ме мразеше и със сигурност това беше заради ужасните неща, които Никълъс щеше да й каже за мен. Защото все още не бях имал удоволствието да я срещна.

Без да й обръщам внимание, отидох до майка ми, за да ни направят проклетата снимка веднъж завинаги. Сложиха ни зад фото кабина, с реклами за Бог знае какво и светкавиците ме заслепиха за момент.

Когато майка ми се омъжи за един от най-големите и най-добри бизнесмени и адвокати в Съединените щати, не се изненадах, когато тя ми каза, че се появява във вестниците или списанията от време на време, но това беше пълна лудост. Leister Enterprises се четеше навсякъде и дори успях да видя повече от една наистина известна личност. Тотално халюцинирах, докато не си помислих, че видях Йохана Мейвис в един ъгъл, облечена в много готина рокля.

-Кажи ми, че тази, която е там, не е любимата ми писателка. - казах, като взех човека до мен, мислейки, че това е майка ми. Ръцете ми срещнаха предмишницата твърде трудно, за да бъде нейната.