Culpa mia/Моя вина

Part 13

-Какво...? -започнах да попитам, когато Ник затвори хладилника и се обърна към мен с ледените си очи.

-Филмът беше страхотен, нали, Ноа? – попита той, като ме погледна многозначително.

В този момент разбрах, че мога да го дразня, но добре. Ако беше казал истината, кой знае какво щеше да му каже баща му, да не говорим колко проблеми щеше да си навлече, ако реша да го съобщя в полицията за това, че пие алкохол и го предлага на непълнолетно лице, тоест на мен. за това, че им позволих да ме упоят и, разбира се, че ме остави да стоя насред пътя.

Забавлявах се безумно, докато му дадох да разбере с очите си, че нямам ни най-малка представа за какво говорим.

- Не помня добре... - отговорих аз, наслаждавайки се да видя как се напрегна.- Беше ли спане с врага или трафик? - попитах го, знаейки, че ще се радвам да го видя в тази ситуация, но за моя изненада и отвращение той се засмя.

Усмивката ми изчезна от лицето ми.

-Беше по-скоро Жестоки намерения. - отговори той и аз бях изненадана, че го каза, защото това беше един от любимите ми филми. Иронично, ако се вземе предвид, че двамата главни герои са доведени братя и сестра и се мразят до смърт...

Погледнах го злобно, докато майка ми подозрително попита. -Какво говориш?

-Няма за какво.-отговорихме в един глас и това още повече ме подразни. Отидох до хладилника, където той се беше облегнал със скръстени ръце в плашеща поза, докато майка ми не ни обърна внимание и се сбогува с новия си съпруг.

За момент се втренчихме един в друг. Аз го предизвиквах с поглед, той сякаш изживяваше един от най-хубавите моменти в живота си.

-Тръгваш ли си или не?- казах му с намерението да ми позволи да отворя хладилника.

Той повдигна вежди развеселено.

-Виж, Луничка, мисля, че ние с теб трябва да изясним няколко неща, ако ще ни се наложи да живеем под един покрив. - каза той, без да се отдалечава.

Погледнах го студено.

-Какво ще кажеш, когато влезеш, аз излизам, когато те видя, те игнорирам и когато говориш, се правя, че не те слушам?- предложих с иронична усмивка, проклинайки момента, в който го срещнах.

-Акълът ми остана, когато влизам, ти излизаш... - коментира той с перверзен тон и усмихнат, когато ме видя да се изчервявам. По дяволите!

-Ти си отвратителен. - избухнах тогава.

Опитах се да го отблъсна, за да ме остави да отворя хладилника.

Накрая го направи и успях да си взема сока.

Майка ми си беше тръгнала с чаша лате в едната ръка и вестника в другата. Знаех какво е намислила искаше да се разбирам с Никълъс, да станем приятели и по някакво божествено чудо да го обичам като по-големия брат, който никога не съм имала. Нелепо.

Гледах го, докато седях на пейките до острова и наливах сок в кристална чаша. Никълъс беше облечен със спортен панталон и обикновен потник. Ръцете му бяха добре изградени и след като го гледах как удря двама момчета за по-малко от десет минути, знаех, че трябва да стоя далеч от тях… кой знае на какво съм способна.

Тогава той се обърна с кафето си в ръка и я видях татуировката... имаше същата татуировка като мен на врата си... същият възел, същият символ, който означаваше толкова много неща за мен... Това луд имаше идентичен възел, татуиран на ръката си.

Продължих да го наблюдавам внимателно, с болка в гърдите, докато той се приближаваше и сядаше срещу мен. Очите му ме наблюдаваха за няколко мига, докато не осъзна в какво се взират очите ми.

Той остави чашата на масата и се наведе, опрял предмишниците си на повърхността.

-И аз бях изненадан. - призна той отпивайки от кафето си. Погледът му падна върху лицето ми и след това се спусна надолу по врата ми.

Чувствах се неудобно и изложена.

-Накрая се оказва, че имаме нещо общо. - заяви той студено. Явно и той се подразни, че имаме обща татуировка.

Изправих се. Дръпнах ластика за коса и косата ми се разля, покривайки врата и татуировката ми. След това излязох от кухнята.

Имаше нещо в последното нещо, което каза, което ме обърна отвътре... сякаш той по някакъв начин знаеше причините, поради които имаше тази татуировка и ги разбираше...