Ах... Как можах да не се огледам преди да пресека. "Глупачка. Само проблеми създаваш.."
Опитах се да се изправя но нямах сила в единствената ми здрава ръка, а тялото ми ме болеше, но до колкото виждах и усещах, само дясната ми ръка бе пострадала по- сериозно.

Въздишах.. Хиляди мисли и въпроси минаваха през ума ми. Как се докарах до тук? Утре трябваше да ми е полета за Лондон. Къде ми беше багажа? Как се озовах в болницата? Как щях да си платя престоя тук? И какво стана с Джимин? Най- вероятно е извикал линейка и се е прибрал. Надявах се никой друг да не е разбрал.. не исках да привличам повече внимание.

Изведнъж вратата се отвори и през нея влезе Джимин. Изненадах се. Държеше найлонова чанта в едната си ръка, а в другата телефона си.

- Събудила си се!- Каза той с усмивка и седна на стола до леглото.- Как се чувстваш?

- Ам.. Добре съм.- Опитвах се да изглеждам... нормално. (?)

- Сигурна ли си? Защо ме гледаш така?- попита той, като се наведе по- близо до мен.

- Да. Добре съм. Ам... Да. Супер съм. Само съм се натъртила.- Той ме погледна с погледа "Ти сериозно ли?"

- Доктора ми каза, че имаш счупена ръка, спукано ребро и навехнат крак.. да не споменавам и натъртванията.

- Както и да е...

- Не е както и да е.- Погледна ме укорително. Щях да кажа нещо, но той проговори отново.- Взех ти кимбап и джаджамьон. Знам, че ги обичаш.

Като чух какво каза, рязко огладнях. Погледнах към чантата оставена на шкафчето до леглото и преглътнах. Джимин се подсмихна и се изправи. Помогна ми да се изправя в седнало положение и извади храната. Сложи я в краката ми и извади клечките... Посегнах да ги взема и чак тогава осъзнах, че дясната ми ръка е счупена. Гипса не ми позволяваше да си свия пръстите.

Въпреки, че не можех да ям с дясната, все пак ги хванах с лявата си ръка... Поне се опитах. Средоточих се да ги наместя между пръстите си и се опитвах да не ги изпусна. Дори да ми отнемеше час или два за да се нахраня, нямаше да помоля Джимин за помощ. Само това беше останало. Да го моля да ме нахрани.

Е.. И да исках и да не исках, той ми хвана китката и издърпа клечките от ръката ми. Взе храната и започна да разбърква нудълсите.
Седна отново и се приближи до мен. Насочи ръката си, стиснал храната между клечките към устата ми и каза:

Мръсна играМесто, где живут истории. Откройте их для себя